Мистик Фолс; преди 3 години

by **Katerina McQuinn.** Вто Авг 14, 2012 1:11 pm

Звънецът за приключването на последния час иззвъня и коридорът на гимназията бързо се напълни с ученици, бързащи да излязат оттук. Аз прибрах нещата си и излязох на двора. Там ме чакаха приятелите ми, с които бяхме планували да се размотаваме след училище. Обаче някак си не ми беше до шляене днес. Просто.. не бях в настроение. Отидох при тях, целунах гаджето си Мат и им казах, че не ми се размотава днес. Измъкнах се с обичайното ми извинение за много домашни. Казахме си "чао" и аз излязох от двора.
Реших да се прибера вкъщи и са се отпусна пред телевизора, ядейки пуканки, но първо трябваше да се отбия на едно друго място. Повървях малко когато пред мен се изпречи голямата табела с надпис "Гробище Мистик Фолс". Да, гробището ми беше като втори дом. Почти всеки ден се отбивах там. Но не за да вися като някои готик хора, а за да си "поговоря" с майка ми и баща ми или да попиша в дневникът си. След като починаха почти не минаваше ден без да ги навестя и да им разкажа какво се беше случило през деня. Много ми липсваха.
Влязох вътре и се насочих към тяхните гробове. Щом стигнах седнах, подпирайки се на един от гробовете. Извадих дневникът си и започнах да пиша. По едно време чух изшумоляване, като стъпки зад мен. Стреснах се и се обърнах.
- Има ли някой? - попитах. Глупав въпрос, на който знаех, че няма да получа отговор.

by **Rosalie Lavoie** Вто Авг 14, 2012 3:32 pm

Обикалях из нас,а не знаех кое къде се намира все още и поради тази причина нервите ми скочиха до краен предел.Трябваше да прередя всичко.За това вместо да се излежавам цял ден с огромна кутия бананов сладолед,лапнала лъжицата и втренчила се в поредната сапнука ще трябва да си търся нови мебели,прибори,завеси.Исках всичко да е по мой вкус.За това се качих в спалнята звъннах на едни хамали,казах им адреса си и ги инструктирах да изнесат абсолютно всичко от нас.След което измъкнах един от саковете с дрехите си и дръпнах ципа.Всички дрехи бяха прилежно подредени и сгънати.Измъкнах една от роклите си,дългите си токчета и една от шнолите си.Набързо се преоблякох захванах косата си с шнолата отзад и оставих само два кичура коса да стърчат отпред.Сложих си спирала,бледо розово червило и си сложих едно златно колие,което стоеше по врата ми.Исках за първият ми ден тук да направя добро впечатление.Сложих си малко от любимият ми парфюм и тръгнах към първия етаж грабнах телефона,протмонето си и ключовете от къщата и излезнах.До колкото помнех центъра не беше много далеч от квартала ми..е поне така си мислех.След около час вървене се натъкнах на някаква табела "Гробище Мистик Фолс".
-Страхотно..-Казах си,но продължих да вървя навътре в гробището.Когато слязох на земята Кали трябваше да умре.Бях живяла известно време под това име и след като имах дори паспорт трябваше да залича всички спомени свързани с нея,включително да я погреба.За това имах гроб.Точно в това градче.Реших Мистик Фолс да е новият ми живот.Без богове,без използване на дарби,без Кали отново да се появи.Страхувах се точно от това.Предишната ми същност да се появи.Когато се приближих към надгробната ми плоча видях някакво момиче да се бе облегнала на една от плочите до моята.Явно ме усети и се стресна,като се огледа и попита дали има някой.
-Да.Аз.-Казах с тих тон на гласа си.Говорех спокойно и се усмихнах,като се приближих към надгробната плоча,на която пишеше:
"Тук почива нашата любима дъщеря,сестра и обичана приятелка Кали."
Бла.Бла.Пълни простотии бях измислила,но все нещо трябваше да пише,а не просто Кали.
-Надявам се да не съм те стреснала.-Казах,като се усмихнах съвсем леко и погледнах към тъмнокосото момиче.В държанието ми имаше лека надменност.Не можех да понеса още факта,че съм сред хората.Онези идиоти ме предадоха,но сама избрах тук да доида.Да започна новото си начало.За това просто преглътнах шумно.
-Аз съм..Розали.Приятно ми е.-Изрекох името си с кратка пауза.Да се представям за някоя друга,да бъда...човек.Това не бе насъщтно за мен.

by **Katerina McQuinn.** Вто Авг 14, 2012 3:49 pm

Оказа се, че всъщност имаше някого. Едно момиче. Не мислех, че ще има някого. Все пак това беше гробището, а тук не идваха много хора. Освен аз, разбира се. Дойдох тук с целта да се усамотя малко и да се изолирам от хората за няколко минути, но ето, че това не беше постижимо.
Момичето ми се представи. Казваше се Розали. Но тя някак си изглеждаше... нереална. Незнам защо и как тази мисъл се насади в главата ми. Но някак си лицето, косата и самата тя ми се сториха свръхчовешки и твърде перфектни. Хората обикновено имаха поне по един недостатък, но не и тя. Побързах да пропъдя тази странна мисъл и да се върна на земята.
Изправих се от земята, изтупах дънките си от полепналите сухи листа и тревички, застанах пред Розали и й се усмихнах приятелски.
- Аз съм Елена.
Реших, че щом тя ми се представи е редно и аз да го сторя. Все пак бях възпитана и имах обноски.
- Ти трябва да си нова тук?
Продължих да говоря, завързвайки някакъв разговор. Мразех когато с някой човек се гледахме тъпо без никаква тема за разговор. Наистина не бях виждала Розали преди. А и името й дори не бях чувала. Трябваше да е нова. Но какво прави една нова в градчето в гробището. Обикновено хората разглеждат целия град с изключение на гробището. И с причина. Кой би искал да гледа гробове?!
- Какво прави момиче като теб в гробищата?
Не се сдържах и я попитах.

by **Rosalie Lavoie** Вто Авг 14, 2012 4:05 pm

Момичето се изправи и се представи.Беше човек.Поне малко се успокоих от този факт,защото все пак за това градче бях дочула,че е пълно с всякакви същества,дори и богове.Надявах се да не срещтна такива..Никога!Претръпнах само при мисълта за тях.За това,което ми причиниха.Явно страха им относно мен беше прекалено голям.Нямаше да си отмъщавам и да ми дават прозвището Богинята на смъртта,ако не ме бяха предизвикали.Да.Те си бяха виновни.Върнах се отново на разговора с момичето и само се усмихнах вяло в отговор на името и.
-Да.Току що пристигнах.-Кзах,като леко писвих устни и размърдах чертите на лицето си,всякъш казвам очевидното.
После ме попита какво правя тук.Наистина гробището не ми беше от любимите места за посещение,но какво да се прави.
-Тук е гроба на..една моя приятелка.-Казах с лек променен глас..тъжен глас,като мръднах погледа си към надгробната плоча.
-Тя беше млада,талантлива,обичаше да пее.Не мислеше зло на никому.Живееше си живота съвсем спокойна и необезпокоявана,докато едни ужасни хора не решиха,че трябва да променят това.Отвлякоха я.Сториха и зло и я направиха ужасен и зъл човек без чувства и мярка за каквото и да е.Забрави какво значи да си добър..Въпреки това се измъкна..измъкна се от тях,но от тогава не беше същият човек..загуби приятелите си,семейството си,дори същността си...тя си отиде.-Говорех,като леко примигвах при онези спомени,нахлули в главата ми и преглъщах тежко.
-..малко след това умря..не успя да започне своето ново начало.-Завърших изречението си,а тъгата в мен се бе настанила.Обвзе тялото ми и дори леко ръцете ми потрепериха,но стиснах юмруци и дигнах главата си,като се обърнах отново към Елена.
-Но,трябва да гледаме напред.Живота ни поднася всякакви изненади.-Казах,като се усмихнах вяло.
-Между другото току що се нанесох.Тепърва изнасят старите мебели.
-Предполагам ти си тукашна?-Попитах я,като леко поклатих глава настрани.
-Или поне приличаш на такава.-Казах,като леко се наведох настрани и погледнах надгробната плоча на която седеше преди малко.
-Майка,баща,гадже?-Попитах,като полюбопитствах.Такава си бях.Врях си носа навсякъде,но въпреки това нямах лоши намерения.

by **Katerina McQuinn.** Вто Авг 14, 2012 4:26 pm

Розали ми каза, че е тук заради своя приятелка, която била починала. Това наистина е гадно. Да загубиш приятелка. Тя ми разказа историята, която ми се стори тъжна. Но колкото и близка да е една приятелка неможе да се сравни с болката от това да загубиш родителите си. Нямаше нищо толкова болезнено. Аз бях продължила напред, но това не значи че съм загърбила тази случка. Тя винаги ще живее вътре в мен, в най-дълбокото кътче на съзнанието и ще си я спомням.
Върнах се на земята при Розали, която ме питаше дали съм тукашна.
- Ъ? А, да тукашна съм..
Отвговорих й разсеяно. Само се надявах да не ме попита за какво аз съм тук. Не ми се разказваше за това, но знаех, че ще ме попита. И бях права.
- Родителите ми...
Отвърнах с тъга, поглеждайки по гробовете им. Онази случка мигом изникна в съзнанието ми, натъжавайки ме. Спомняйки си всеки момент и всяка подробност от онзи нещастен ден. Очите ми се напълниха със сълзи, но аз бях силна. Преглътнах ги и реших да разкажа на Розали.
- Една вечер... имаше едно парти...
Започнах плахо, формулирайки изреченията в главата си. Надявах се само да не се разплача.
- Бях останала там до твърде късно и родителите ми идваха насам, за да ме вземат за вкъщи...
Моментите от партито изникнаха в главата ми. Хората... помнех точно кои бяха и какво правихме. Имаше и алкохол.. точно затова и идваха родителите ми.
- Дойдоха и ме прибраха... но по пътя... аз... видя нещо.. Не помня какво беше.. като.. проблясък.. аз го посочих на баща си, разсейвайки го от пътя...
Сълзите напираха в очите ми. Пареха и искаха да излязат, но аз не им позволих.
- И тогава се случи... колата ни излезе от моста и падна във реката.
Завърших. Не се сдържах и една сълза се прекатули по лицето ми. Побързах и я избърсах с ръка. Прикрих тъгата си с една фалшива усмивка и погледнах към Розали.
- И ето защо съм тук.
Завърших.

by Sponsored content

Мистик Фолс; преди 3 години

Мистик Фолс; преди 3 години

Re: Мистик Фолс; преди 3 години

Re: Мистик Фолс; преди 3 години

Re: Мистик Фолс; преди 3 години

Re: Мистик Фолс; преди 3 години

Re: Мистик Фолс; преди 3 години