Плажната ивица

Горещите дни продължаваха един след друг и вече наистина не издържах.Не можех да си намеря място.Каквото и да правех жегата ме преследваше.Климатиците вкъщи изглеждаха безполезни.Можех да остана вкъщи,в басейна,но реших да се поразходя малко по плажа.Там винаги имаше готини момчета...Освен това беше началото на август-скоро ваканцията щеше да свърши,а ми предстоеше последна година.Не исках да мисля за училище.Не че съм имала проблем някога с ученето просто ваканцията, купоните...Щяха да ми липсват...Може би трябваше да организирам купон в къщата до басейна?Да това звучеше много добра идея!Щях да събера хората преди традиционното парти преди започването на учебната година,което се състоеше тук,до морето с огньове и представляваше изпращане на лятото...Едно от най-големите събития..
Реших да не взимам колата,за да мога да пия нещо и се отправих към плажа пеша облечена с този бански.Отгоре бях сложила някаква плажна рокля.Първата,която намерих. Щом усетих ситния пясък под краката си се усмихнах.Просто беше факт,че е различно дали ще съм тук или на басейна вкъщи.Обикновено търсех място,за да поставя кърпата си,но този път просто я метнах щом стигнах близо до вълните и хукнах към водата.
Потопих краката си.Заля ме вълна на хлад.Скочих във водата и поплувах.Невероятно!След малко излязох и събрах погледите на момчетата.Отметнах косата си назад и се отправих към едно барче.Поръчах си мента с мляко и видях едно момче до мен.Реших да го заговоря затова попитах:
-Какво пиеш?

Момчето беше...Уау...Тялото му...Той самият...Каза,че черпи.Бях свикнала да ме черпят,но този път.. Необичайно се зарадвах.Зарадвах се,че ме почерпи?!Черпили са ме стотици хиляди пъти.Мъже са ме умолявали да платят сметката,а сега...Изпитах щастие от една мента с мляко?Нещо не беше наред!
Междувременно дойде ментата ми.Страшно подходяща напитка за през лятото.Охлаждаща.Отпих, продължавайки да се взирам в него.Полудявах ли?Едва ли. В него имаше нещо толкова..Не знам...Имаше интересно...Бях заинтригувана от влиянието му върху мен.Тогава го чух да ме пита:
- Та...как се казваш, красавице?
Нямаше как да скрия усмивката си.
-Серина.
Седях на стола до него.Подухваше лек ветрец,едва осезаем.Нещо ме привличаше към него..Не бях сигурна точно какво,но щях да разбера.Като за начало нямах намерение да показвам каквото и да е било,а просто щях да разбера повече за него.
-А ти си...
Зачаках отговора му и се опитах да се разсея.Погледнах бармана-гол да кръста с татуирани ръце от горе до долу.Може би го познавах.За секунди го видях как погледна мен,непознатия и започна да нервничи,може би се бе надявал на малко флирт с мен, но плановете му се бяха развалили.Жалко за него.Върнах поглед върху момчето. БОЖЕ!Колко секси беше....Нямаше нищо общо с другите,които познавах,с които бях излизала...С тези с които бях спала за една вечер...Просто...Нищо общо...
Направих се на разсеяна и започнах да въртя кичур от косата си,като отново върнах мисълта си на това как ще направя купон на къщата до плажа.Нашите...Нямаше ги...Което беше супер...Всичко си беше само за мен...Купона щеше да е трепач...

- Стефан.Стефан Салваторе...
Чух гласът му и потръпнах.Изведнъж всички шумове около нас замлъкнаха. Вълните, хората музиката...Всичко!Изключих се от всички...Само той...Стефан.Както всяко богато момиче получавах това което исках,а сега...Сега исках него...Всяко момче до сега е идвало при мен на момента.Нямаше тръпка.Знаех,че тук,обаче,ще има. Исках да има! Предчувствието ми не лъжеше.А определено сега то крещеше с цяло гърло,че това тук е нещо специално...
Нямаше някой до сега,който да ме кара да се чувствам така...Да предизвиква тръпки по цялото ми тяло...Да се чувствам толкова привлечена...До сега...Вече имаше такъв и бях твърдо решена да го имам.ЩЯХ да го имам!Допих ментата си.
-Разкажи ми нещо за себе си...
-Ами щом трябва...-Погледнах многозначително и добавих:-Но да не е тук.Да се разходим...
Станах и оправих плажната си рокля.Не изчаках реакцията му.Нямаше нужда...Знаех,че е съгласен...Изчаках да плати на бармана и тръгнахме по плажната ивица.Нямах намерение веднага да започна да му разказвам за целия си живот и така нататък...И аз исках да науча за него повече.
-Е,Стефан,какво искаш да научиш за мен?
Ходехме напред,а хората,може би по целия плаж бяха втренчили погледи в нас.Това ме накара да се засмея."Колко са странни хората понякога!Какво толкова има за гледане?!"-помислих си.

- Ами не знам...ти избери какво да ми разкажеш...бих искал да се опознаем.
Колко хубаво...Искаше да се опознаем...Също като мен,но...Аз имах чувството,че вече го познавам...Не знам...Просто около него нещата бяха...Различни...Аз се чувствах различна.При това различна в добрия смисъл...Винаги съм имала много силна интуиция.Предчувствието ми никога не ме е лъгало...А сега...Отново имах някакво предчувствие,но не знаех какво.Реших да не му обръщам внимание и започнах:
-Предполагам,че си чувал за родителите ми.Фамилията ми е Ван Дер Удсън.
Млъкнах.Поколебах се.Дали да продължа?Исках да му разкажа за себе си,както и той да направи същото,но ако е чувал за издънките ми?Дали пък не правех грешка като си мислех,че той е специален и е по-различен?Не!Не правех!Исках да е различен...Толкова много го харесвах....В този момент случайно ръцете ни се докоснаха.
Настъпи експлозия в цялото ми тяло.Сърцето ми заби лудо,тялото ми настръхна и... Наистина не знам какво стана.Нещо в мен крещеше,че не е е нормално да съм толкова привлечена от някой,но какво е една малка частичка,когато цялото ти тяло е настръхнало,имаш чувството,че сърцето ти ще изскочи от гърдите ти,а всичко около теб е замлъкнало?Когато сякаш сте сами на плажа,под слънцето докато вълните се разбиват в краката ви.Без да му мисля повече му разказах почти всичко за себе си.Как нашите са супер богати,за простотиите,които вършех...Може би единственото което оставаше е да му съобщя,че съм луда по него...Преди всичко,обаче,реших да го поразпитам...
-Е,Салваторе,твой ред е!
Щом изрекох това ми се стори,че фамилията му ми е много позната,но не се сетих от къде,затова просто още веднъж го огледах.Гол до кръста,с прекрасно тяло и усмивка,която ме изважда от равновесие и ми се прииска да го хвана за ръка...Това и направих.Без да ме интересува какво ще си помисли.

Ван Дер Удсън...определено ми беше позната тази фамилия.Една от най-богатите и най-влиятелни фамилии в Мистик Фолс.Ето защо толкова много хора ни заглеждаха докато вървяхме по плажа.Салваторе и Ван Дер Удсън заедно...започнах да разбирам интереса на всички плажуващи.Серина реши да се отпусне и да ми разкаже доста неща за себе си.Радвах се да го чуя.Точно това исках - да се опознаем по-добре, а изглежда, че и тя го искаше.Едва ли в противен случай би ми разкрила толкова неща от живота си, като се има напредвид, че се запознахме преди няколко минути.Както си вървяхме ръцете ни случайно се докосняха и усетих как тя потръпна след това докосване.Обърнак се към нея и се усмихнах отново, миг след това вече вървяхме по плажната ивица хванати за ръце.Толкова бе приятно да се разхождаш по плажа в този прекрасен ден с такава жена като Серина...
-Е,Салваторе,твой ред е!
Мдаа, мой ред беше да й разкажа за живота си, но какво точно да подбера...Не можех да й кажа, че съм вампир...а исках.Просто не исках да започваме връзката си с лъжи, но нямаше как да рискувам още сега да й призная всичко.Всяко нещо с времето си, нека започна с нещо не толкова шокиращо.
- Ами родом съм от Италия, което си личи от фамилията ми.Всъщност може и да си чувала за Салваторе...едни от основателите на Мистик Фолс...
След това й разказах за брат ми, за отношенията ни след смъртта на Катрин.Като разбира се й спестих подробностите с вампирската част.Когато видя, че е готова да го приеме, ще й призная, но не сега...
-Какво ще кажеш някой път да излезем заедно? На вечеря например... - надявах се да се съгласи.Не бих искал да пропусна възможността си да имам по-сериозни отношения с нея.Усещах, че не е като другите момичета от живота ми, които са били за определено време в леглото ми, тя бе различна...

Чувствах се толкова добре....Толкова спокойна и щастлива...Не можех да повярвам,че Стефан бе реален.Щом спомена,че родителите му са от основателите веднага се досетих от къде ми беше толкова позната фамилията му.Разказа ми много неща.Имаше брат,с който били много близки,но след това започнали да се карат заради момиче на име Катрин,което починало и това ги разединило още повече. Почувствах го толкова близък.Лишена от всякакъв разум осъзнах,че наистина много го харесвам,ако не и нещо повече....Боже!Това наистина бе невероятно!Познавах го от толкова скоро,но сякаш съм го познавала винаги...Сякаш винаги една частица от мен е знаела за него..
И именно тази част от мен бе същата онази,която чувстваше,че Стефан премълчаваше нещо...Да...Винаги съм имала своята интуиция,която никога не грешеше.Отчаяно исках и се молех този път да греша,да си внушавам,тъй като всичко се развива много бързо и върви на хубаво...Исках това да е всичко и не защото нямаше да приема тайната му,напротив!Просто не исках да ме лъже.Мразех да ме лъжат!Може би повече от всичко на света...Исках да ми е казал истината...Надявах се...
-Какво ще кажеш някой път да излезем заедно? На вечеря например...
Очевидно и той,също като мен искаше нещата да се развият в нещо по-сериозно,което беше наистина супер.Не знаех къде се намирам от щастие.Не ми беше за пръв път да ме канят на следваща среща,но досега наистина не ми пукаше.
-Звучи чудесно!-усмихнах се.-Само кажи кога...