Ресторанта на покрива

by **Emma Morgan** Чет Май 30, 2013 9:52 pm

Беше събота вечер и тъй като нямаше почти никаква работа, Ема си тръгна много по-рано. Нямаше желание да се прибира, а и какво щеше да прави вкъщи … да сложи гореща вода в по-готовите спагети и да седне пред телевизора? Понякога имаше чувството, че води по-застоял живот от този на пациентите й в депресия. Разбира се, не беше така, но като всяка жена и нея я удряше параноята за нещо, което никой не можеше да я убеди, че й е наред. Е … поне не се мислеше за дебела, като доста здраво си похапваше, но просто си беше слабичка, като за сметка на това си беше достатъчно висока за жена.
Качи се в ресторанта и запази маса, отново за един, но поне вече не го казваше със срам, тъй като момичето, което настаняваше, беше свикнало да я вижда и почти не я питаше. Е … разбира се, Морган редовно се оправдаваше, че е прекалено изморена да си готви, а ресторанта е точно над кабинета й. Та винаги се намираше маса за някой самотник, въпреки че вечер в ресторанта едва се разминаваха хората, но това беше само заради главния готвач. Беше истински чудотворец, който правеше топящи се в устата десерти, с които беше много известен, но пък и обикновената храна си я биваше.
След като обиколи няколко пъти мола, Ема си купи някоя друга нова дрешка и мина през кабинета си, където остави торбите, защото нямаше намерение да ги мъкне в ресторанта. Сипа си една чаша от Уискито, което бе купила специално за новия си любимец и след като се наслади на силното питие, се качи горе и започна вечерта с още няколко питиета, но предпочете да пие вино … беше по-изискано за една дама. Беше вече на втората чаша, когато заведението се препълни и вече нямаше нито едно място, а тя започваше да се замисля дали да не си поръча вече нещо за ядене.

Дрешки:
Spoiler:

by **Xavier.** Чет Май 30, 2013 10:30 pm

Искаше да се разходи но по средата на разходката ужасно много огладня. Да беше ангел но огладняваше,все пак една частица от него е и човешка и имаше и човешки нужди,не само желанието за любов. Колкото и страно да звучеше.
Първото място което му направи впечатление се оказа мола. Погледна на горе към него,като се сети че в околията няма близък ресторант освен там.
Качи се горе но за съжаление нямаше нито една празна маса. Само че видя една позната личност. Това беше Ема Морган сама бе но не се знаеше дали,ще го иска за компания:
-Извинете ме за секунда,ще поговоря с една дама и ако тя се съгласи,ще седна при нея.
Съгласиха се да го пуснат тогава тръгна към нейната маса. Докосна я леко по рамото,защото стоеше с гръб към него,а след това застана и пред нея:
-Здравей...-каза той,странно е да и говореше извън кабинета но наистина се радваше,че я вижда-Щялото заведение пълно,ще имаш ли нещо против,ако седна при теб...

by **Emma Morgan** Чет Май 30, 2013 10:48 pm

Ема разгледа менюто, като допи чашата с вино и тъкмо се канеше да викне келнера, за да си поръча храна, а и да й налее, когато усети как някой я докосна. Подскочи съвсем леко, защото не очакваше никой да я пипа и се стресна до известна степен, но щом видя познатото лице, просто му се усмихна и го подкани да седне. Не знаеше защо, нито пък беше уместно да му споделя това, но просто й беше изключително приятно да го види. Едва ли имаше нещо общо с липсата му днес в кабинета, тъй като вчера си бяха говорили, но все пак … беше хубаво да виждаш хората, които те караха да се усмихваш и отпускаш в компанията им.
- Донесете ни още една чаша и прибори – каза тя на келнера, който точно беше дошъл до масата и пълнеше чашата й с вино – Надявам се, че пиеш и други неща освен уиски.
Е … едва ли пиеше и точно такова вино, но пък и то не бе никак евтино, поне в очите на Морган. Позволяваше си да даде малко повече пари, когато е на ресторант, понеже ако нямаше възможност да си го позволи, щеше направо да си остане вкъщи. Друг беше въпроса какъв ценител бе мъжа пред нея, но пък не й изглеждаше като някое глезено момченце, което пие само неговото си … все пак бе изпил чаша и нещо от уискито. А и нали уж компанията беше най-важното.
- Радвам се да те видя – изплъзна й се най-накрая от устата, като се нахока на ум, но вече го беше казала.

by **Xavier.** Чет Май 30, 2013 11:05 pm

Не го очакваше,не очакваше да чуе точно това от нея но му хареса и го накара да се усмихне с една доста топла усмивка,която беше доста искрена и не се забелязваше често,явно само в нейно присъствие показваше истинските си емоции:
-И аз се радвам също...
Каза и го все пак не искаше да я накара да се почувства неудобно,ако го е вметнала просто така и той не отвърне. Все едно когато ти кажат,че те обичат и ти замълчиш.
-Това,че имам любимо питие не означава ,че не пия и други неща. А и виното не е толкова лошо.
Тъкмо в този момент докараха прибори и други неща,като му наляха вино. Вдигна чашата в наздравица,като и се усмихна,а след това отпи:
-Приятно е,всъщност не казвай на друг но обожавам коктейлите и мръсното мартини.
Вметна една палава шега за разчупване на леда и избистряне на нещата,не можеше така без да има шега и други подобни неща:
-Май ще си поръчам пиле,въпреки че Исус е пил вино и е ял риба,аз ще хапна пиле... Не,че не е лошо и един стек...
Малко му бе сконфузно,харесваше я но не знаеше,как да не се издаде и подобни такива.

by **Emma Morgan** Чет Май 30, 2013 11:37 pm

Ема усети, че Старк се беше изнервил и говореше притеснено, колкото да запълни тишината, която очевидно предполагаше, че щеше да е неловка. Не беше нужно да усеща чувствата му, за да разбере, че наистина се беше притеснил, но все пак успя да се учуди. Та той сам бе дошъл при нея, така че едва ли компанията й точно го притесняваше … беше нещо конкретно, за което тя все още не се беше сетила, а уж хората като нея разбираха другите само с един поглед. Абе това си беше нещо като фикс идея, към която се стремяха колегите й, но човешкия мозък бе нещо неразгадаемо.
- Пилето е наистина добра идея за бялото вино – каза тя усмихнато, тъй като бе избрала точно това, а и все пак едно от любимите й неща беше пилешки гърди залети със сос от сирена, с гарнитура задушени зеленчуци.
Премина несъзнателно с езиче между устните си, като после погледна към келнера, който тъкмо беше подредил десетте различни вилички, от които тя сама не виждаше никакъв смисъл. Беше израснала в малко градче и бе свикнала да се хвани и с ръце, но сега се правеше на несравнима дама … поне пред него. Сякаш се опитваше да го впечатли, макар и да имаше чувството, че отдавна го бе направила. И все пак поръча по една порция и за двамата, надявайки се да не й се обиди, че бе отнела правото му на избор. Знаеше, че е добро и заради това бе поръчала две порции.
- Та … какво правиш тук? – попита най-накрая, като осъзна, че въпроса й беше малко глупав и се наложи да се доизкажи – Точно в този ресторант.

by **Xavier.** Чет Май 30, 2013 11:58 pm

Както бе отразил и преди харесваше човешките създания,а още повече харесваше дамата срещу себе си. Не съзнаваше но самата тя излъчваше ужасен сексапил,който той забелязваше и прокараше по тялото му приятни тръпки. Невинното облизване на устните или по скоро преминаването на езичето му се стори толкова палаво и направо го заля с вълна от фантазии,как това езиче се намира между неговите устни. Побърза да прикрие отворената си уста с чашата и да отпие една глътка,в опит да потуши емоциите си. Премигна и в друг опит да си избие палавите картини и да не мисли за това. Само че последното не се получи толкова успешно.
Радваше се че успя да чуе въпроса и,защото малко се бе отнесъл в това:
-Реших да се разхождам из града с колата,правя го когато ми е скучно. Огладнях по някое време ужасно и спрях колата,оказах се на мола,а в околностите няма никакъв ресторант освен този тук. Не ми се отлагаше много,а и са ми казвали,че е хубаво тук,не съм идвал...
Огледа се това малко,щеше да му помогне да се разсее:
-Ходя на различни места,макар че вече съм бил почти на всякъде. Проблема е,че всичко се е променило, тук преди имаше...
Засмя се за малко:
-Имаше публичен дом,тогава от църквата се обединяваха и идваха на групи,за да пропагандират,за да затворят заведението. Затвориха го чак след нещастен случай.

by **Emma Morgan** Пет Май 31, 2013 12:07 am

Ема усети за момент някакви доста интригуващи чувства, които бързо отминаха и не бе сигурна, дали само й се струваше или той наистина се беше … възбудил бе прекалено силна дума, но нека кажем, че се беше развълнувал. Може пък просто да беше от алкохола и да не можеше да различи собствените си чувства от неговите, което беше малко странно, но пък това я накара да се зачуди, дали той всъщност я привлича като мъж. И точно когато се опитваше да си го представи напълно гол, той трябваше да спомене за публичния дом, което я накара да се разсмее и бързо му разясни защо реагира така.
- Мисля, че се досещам от къде знаеш – каза тя закачливо, след което вдигна чашата си и отпи една голяма глътка от студеното вино.
Едва ли беше прочел какво е имало тук в гугъл, а пък и беше някак невъзможно да е бил тук по това време, но Ема все още продължаваше да играе малката игричка, съгласявайки се с всяка негова дума, дори когато включва ангели. Какво пък е правил един ангел в публичен дом я интересуваше нея. Едва ли беше дошъл, за да накара девойките да се покаят и да спасят душите си, тъй като сам бе споменал не веднъж, че преди всичко е мъж … един доста секси мъж. Да, май гледаше на него по такъв начин, тъй като съвсем случайно бе стигнала до този извод, още при първата им среща.
- А защо си сам? – започна да става все по-рязка Морган, но това наистина й беше любопитно.

by **Xavier.** Пет Май 31, 2013 12:22 am

-През целия ден съм сред хора,работата ми е такава и постоянно се срещам с хора през деня. Имам нужда от това да оставам малко време сам,за да мога да осмислям нещата.
Може би си мислеше,че е някой огромен сваляч,който отиваше всяка вечер в някой бар и сваляше жените,за да си легне с тях. Е добре де,оставяше хората с това впечатление но въпреки това не е такъв:
-Сигурно си мислиш,че съм някой сваляч,който дебне момичетата по баровете. Понякога го правя но не всеки път.
Беше ангел но въпреки това не бе,чак толкова невинен. За това и казваше,че не и лош но не и добър:
-В последно време съм сам,защото искам да помагам на повече хора,а по всяко време могат да ми звънат и да излетя на някъде.

by **Emma Morgan** Пет Май 31, 2013 12:12 pm

Всъщност, тя си мислеше, че я търпи само заради масата, понеже гледа е надделял над желанието му да остане сам, но сега като спомена, й се наложи да се замисли и над неговите думи. Всъщност, тя не гледаше така на него и най-вероятно си го биваше като сваляч, но след като се разкри така пред нея, тя беше наясно, че не бе от онези задници, които си имаха тефтерче с имената и броя на момичетата в него. Мнението й за него беше много по високо и дори самата й покана да вечерят заедно го показваше. Рядко се съгласяваше да вечеря с добри и приятни момчета, каква беше вероятността да позволява на изпечени свалячи, да я омайват на вечеря.
- Надявам се, че няма да ме зарежеш по средата на вечерята – каза шеговито Ема, като му смигна закачливо.
Чак сега си позволи да го огледа по-внимателно, като спусна поглед по прекрасното му тяло, чиято голота все още помнеше. Обърна повече внимание на строгия вид, който намираше за ужасно секси, най-вече когато мъжа носеше вратовръзка. Самата тя обичаше изисканото обличане, независимо къде излизаше и не помнеше скоро да е напускала апартамента си, облечена в панталон. И не че много се хвалеше, но тези крака бяха прекалено хубави, за да ги крие под подобна дреха. Единствените случаи, в които слагаше изключително малки панталонки, едва покриващи стегнатите й бузки, беше когато играеше тенис. Е … дано и там не го засечеше, защото вече щеше да се притесни.

by **Xavier.** Пет Май 31, 2013 1:56 pm

-Ако се случи обещавам,че ще ти се реванширам. Хората разчитат на мен,за това ме търсят,защото само аз мога да оправя нещата,никой друг не му е помагал.
Прихвана тънкото столче на чашата,като отпи от виното. Определено не го пиеше,за да се напие и си личеше,пиеше го с наслада и удоволствие. След това погледна към нея,не можеше да отрече,че е красива и нежна,дори от виното леко бузите и бяха почервенели,а може би и от нещо друго. На последното просто се надяваше,надяваше се той да е причината за тези леко розови бузи:
-На мен друго ми е чудно,защо ти си сама. Красива жена като теб,не страда от липса на внимание,защо вечеря сама? -прекъсна за малко-Е добре не си сега сама но преди да дойда,едва ли си очаквала да дойда.
Това го глождеше,мислеше си,че има някой,макар че изглеждаше на жена,която предпочита кариерата си от колкото някой мъж. Може би двете не бяха съвместими и не се разбираха.

by **Emma Morgan** Пет Май 31, 2013 2:27 pm

Почувства се малко неудобно от въпроса му, но не го упрекна, тъй като самата тя го бе попитала абсолютно същото нещо. И все пак се смути, защото наистина не бе присъщо на жените като нея да остават сами на вечеря. Вярно, че и тя предпочиташе да е сама, но поради съвсем различни причини, като не искаше да си мисли, че нещо не й е наред и никой не иска да бъда с нея извън кабинета. И без това полагаше доста старание да му се хареса, без самата тя да го осъзнава. Май имаше нужда от един психотерапевт, който да я погледне отстрани и да й каже какво всъщност ставаше, когато застанеше пред него.
- Знаеш как е … натоварен ден, хората ми говорят за проблемите си. И когато се прибера въобще не ми е до готвене. Затова често идвам тук след работа и хапвам нещо набързо, преди да се прибера.
Умишлено пропусна да спомене, че и вкъщи си хапва сам самичка, но не искаше да я вземат за някоя стара мома, която никой мъж вече не я желае. Като цяло обичаше да живее сама, тъй като нямаше на кой да крещи, че си е зарязал чорапите по средата на пода, но пък и често й ставаше студено вечер, като единственото й спасение беше да стане и да си сложи още едно одеяло. На всеки му се искаше да им някой, който да стане вместо теб, когато си жаден и да ти донесе чаша вода, а после да легне отново и да те стопли с горещото си тяло. Това успя да я накара да се размечтае, но не за онази перверзна страна на нещата, а за сладкото гушкане в леглото, когато беше наистина студено или след някой филм на ужасите.

by **Xavier.** Пет Май 31, 2013 2:44 pm

-А... Заради готвенето...
Поклати глава но се оказа доста смешно,защото се усмихваше,а глават му се движеше бавно.
-Е,точно за това си намираш някой,който да ти готви и като се прибереш да хапнеш с него.
Поклати глава на другата страна,само леко се шегуваше. В този момент сервираха храната,миришеше великолепно и изглеждаше великолепно. Остави чашата и взе приборите. Можеше да се засече някаква изтънченост на жестовете му,все едно не бяха от това време,очаквайки на масата да има 12 различни прибора и ястия. Отряза малко парченце и го опита след това. Наслади му се,защото наистина беше хубаво:
-Аз съм мъж и да "Любовта на мъжа,преминава през стомаха",нека да сме реалисти,по хубаво пиле не съм опитвал дори и във Френския двор.
Облиза устните си,като се приготви да вземе още едно парче:
-Сигурен съм,че имаш и идея за десерт?
Попита с любопитство той:
-Обожавам сладки неща.

by **Emma Morgan** Пет Май 31, 2013 3:13 pm

Усмихна се леко виновно, като не можеше да отрече, че щеше да й е наистина приятно да се прибира и да усеща горещия аромат на някое току що сготвено ястие. Ох, ако любимия беше изчистил, изпрал и изгладил, направо тя самата щеше да му предложи брак, въпреки че не вярваше в този тип обвързване. Замисли се малко по-сериозно над това и чак сега осъзна – тя май имаше нужда от съпруга. Веднъж бе пробвала да живее със съквартирантка, но може би липсата на секс беше причината да се карат. И все пак, Ема никога не бе гледала на жените като на сексуални обекти, така че трудно можеше да й се угоди всъщност.
- Защо сега ме накара да се размечтая? – попита го тъжно Морган, преди да отговори на въпроса му – Вече си го представям. Прибирам се след работа и идеалната половинка ми готви само по бельо и престилка. Да се чудиш от кое да ядеш първо.
Добре де, това не прозвуча много тактично от нейна страна, но той беше виновен. От ядене, се размечта за съвсем различни неща, които можеха да се правят в леглото и отново включваше горещо поднесени наситени вкусове. Май алкохола й бе развързал езика и след като не можеше да прави нищо по-забавно с него, се отдаваше на говорене за забавни неща. Замисли се и за десерта, като честно казано предпочиташе да се наслади на един секси готвач по бельо и престилка, но понеже щеше да се прави на примерна, реши да поизправи малко стойката си и да се усмихне сдържано на мъжа пред себе си, който само за част от секундата си бе представила в боксерки и престилка. На кой му пука как беше реалността, след като в представите си вече бе готова за десерта.
- Спокойно … имам нещо на ум – каза закачливо Ема, като му смигне и обърна малко внимание на топлата си вечеря.

by **Xavier.** Пет Май 31, 2013 3:29 pm

Това го накара да се засмее,защото мечтата и не беше толкова неосъществима. Само че той в нейния дух,щеше да се пошегува:
-Всъщност,аз готвя само по престилка.
Намигна и,като я накара малко да се задави. Отпи глътка от виното,като се усмихваше,доста хитро и по скоро палаво.
-Само че ако правя аз вечерята,закуската ще е от теб...
Потрепна палаво с вежди,като на шега или на истина,можеше да го направи нямаше да се сърди,ама никак.
Пилето бе вълшебно и въпреки,че не бе с крила излетя бързо от чинията. Но такова вкусно пиле не можеше да му се прости така лесно. Избърса устните си със салфетката и се облегна на зад.
-Жените в последно време са станали много еманципирани и доста големи феминистки,и да ти сготвят е равносилно на робство. Винаги ми отговарят,аз да не съм ти готвачка и оставам без закуска.

by **Emma Morgan** Пет Май 31, 2013 4:05 pm

Ема усети как се притесни леко от думите му, дори май се изчерви, тъй като неприличните мисли отново нахлуха в главата й и този път щеше да е много по-трудно да ги изгони. Не можеше да разбере кои чувства бяха нейните и кои неговите, тъй като алкохола й се беше отразил, но всичките бяха само в една посока. За една жена, която отдавна не се бе усамотявала с истински мъж, това си беше голямо вълнение, което вече се бе изписало на лицето й. По тялото й лазеха подлудяващи тръпки, които сякаш се бяха наговорили и всички се събираха между крачетата й, карайки я да прехапе нервно устните си.
- Бельото се надценява – каза тя със съвсем сериозен вид, но само думите й му бяха нужни, за да разбере, че се закачаше по един доста приятен начин с него.
След като му намекна, че с удоволствие би го видяла гол, продължи да се храни, тъй като изоставаше. Той бе изял абсолютно всичко, което бе в чинията му, а тя едва стигаше средата, но пък вече се бе наляла с няколко чаши вино, което също й пречеше да изяде всичко. И все пак, както споменахме по-рано, Морган имаше голям апетит и въпреки, че беше доста слаба, си хапваше стабилно, без да се притеснява за калории и други подобни. И в други моменти бе доста лакома, когато нещо й харесваше. Но и тогава се наслаждаваше бавно и дълго на всяка секунда, която й носеше удоволствие.
- Да си призная, не мога да готвя! Правя страхотна салата. Никой не може да реже като мен – засмя се весело – Но за нещо сериозно, просто ме няма никаква. За сметка на това много ме бива да се обаждам на близкия ресторант и да поръчвам нещо вкусничко, което да си хапна излегнала се. Много съм добра в това и мога да ти покажа. Какво ще кажеш, да вземем десерта и да отидем да го хапнем долу. По-приятно е, когато се изпънеш на дивана и си вдигнеш краката на масата.

by **Xavier.** Пет Май 31, 2013 4:31 pm

Сладурана! Това му изникна в ума когато розовите и бузи станаха още по червени. Можеше да се закълне дори без да знае,че малко или много думите му и бяха подействали и дори може би малко се е възбудила от това. Не че бе проверил но му се искаше да провери.
При тази мисъл инстинктивно облиза устните си. Тази мисъл определено е велика,и определено искаше да провери това. Естествено няма да настоява,щеше да бъде внимателен и да не бъде прекалено груб,все пак тя не е някоя която среща в бара и очаква само това.
-Добре готов съм да ме изненадаш с десерта.
Това определено не е сложна мисия,той обичаше сладкото но обичаше онова сладко,което можеше да сподели,особено онова ако имаше плодове и шоколад.
-С диванчето нямам нищо против...
Само,че неговото определение,което му се въртеше в главата е това да се опънем на диванчето,за това замълча за секунда,за да не му се изплъзне измежду устните.

by **Emma Morgan** Пет Май 31, 2013 4:53 pm

Вдигна чашата си, като отпи една малка глътка и затвори очите си, докато преглъщаше. Представи си картинката, като веднага се досети, че на уискито долу ще му отива някой по-натрапчив десерт, с много шоколад. Ема предпочиташе нещо по-леко с повече ягоди, но този път щеше да направи така нещата, че да ги съчетае. И точно тогава се сети за онзи десерт, който щеше да се върже идеално – сметанова изненада. Не беше нищо особено. Парче шоколадова торта, върху което имаше няколко сладоледени еклерчета, покрити изцяло със сметана, докато не добиеше формата на хълмче. После се поливаше с течен шоколад и се слагаше във фризера, докато шоколада не се стегне напълно. Сметаната тук винаги беше гъста и вкусна, а тортата се правеше от главния готвач, затова и Ема не очакваше нищо посредствено. Единствено щеше да помоли да сложат няколко ягоди за украса.
- Мисля, че знам какво ще ти хареса – каза тя сигурна в себе си и махна на келнера, който веднага дойде.
Каза му всичко на ушенце, като го помоли да опаковат внимателно десерта за вкъщи. Щеше да запази избора си в тайна, като все пак имаше някакво предчувствие, че той нямаше да обърне толкова голямо внимание на това. Самата тя се чудеше дали бе избрал да си сложи слипове или боксерки. Мисълта предизвика една дяволита усмивка на лицето й, която просто не можа да скрие дори и от него.

by **Xavier.** Пет Май 31, 2013 5:02 pm

-Добре,ще очаквам изненадата...
Донесоха сметката но той я дръпна преди да я докосне:
-Да харесва ръцете ти,ако ми ги показваш...
Това трябваше да и подскаже,че няма да му е удобно,ако не плати той сметката,а муха го ухапала,че платил една вечеря. Даваше много повече пари за по страни неща. Пъхна няколко бакноти и тлъст бакшиш,като затвори малкото тефтерче.
Изправи се,като и подаде ръка и взе малката торбичка с десертите. Бе време да се оттеглят и да отидат на малко по задушевна обстановка,нямаше нищо против.
-Само да ти кажа от сега,въпреки че съм долу,не приемам да ме таксуваш и да ми задаваш въпроси...
Пошегува се той.

by **Emma Morgan** Пет Май 31, 2013 5:17 pm

Ема нямаше нищо против да плати сметката, но след като той бе решил да се прави на джентълмен, нямаше да му се пречка. Остави го да се оправи с това, а тя допи виното си, като реши да не яде повече месо, защото възнамеряваше да остави място за десерта. Изправи се заедно със Старк, като го хвана внимателно под ръка и тръгна с него към асансьора, смеейки се весело на шегата му. Дойде й една прекрасна идея или поне на нея й изглеждаше такава, тъй като обичаше забавните въпроси, когато беше пийнала. Като цяло обичаше прекалено много неща, след като си пийне, но нека не си мислим, че е пияна. Все пак беше жена с висока самооценка и самоуважение.
- Защо тогава ти не ми задаваш въпроси? – попита закачливо, когато влязоха в асансьора, но пък си беше съвсем сериозна – Но няма да ти плащам – отбеляза тя, като се изкикоти тихичко – Имам някакво странно предчувствие, че може от теб да излезе някакъв психотерапевт.
Двамата се засмяха на последните й думи. Кой знае дали се шегуваше или беше сериозна. Малко трудно се определяше, когато не спираше да му се усмихва, хвърляйки му по някой друг закачлив поглед. Но най-накрая й се наложи да спре да го гледа, защото стигнаха до етажа с офисите. Излъга охраната, че й е клиент и е забравил вътре телефона си, така че трябва да влязат и да го потърсят, а след като най-накрая се озоваха в кабинета й, Морган заключи вратата и се тръшна на дивана, сякаш си бе удома.

by Sponsored content

Ресторанта на покрива

Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива

Re: Ресторанта на покрива