Бар "Purple"

Джошуа се характеризираше с това, че няма работа през цялото денонощие, а когато се случеше да няма, той се стараеше да не скучае. Сега му беше наистина интересно или поне нощта обещаваше да стане такава. Близостта му с крехкото, човешко същество, с опасно хладно оръжие в ръката си, беше покъртително притеснителна за обикновен човек. Но и двамата си знаеха, че такъв буден нямаше на близо. Ръката му се пресегна към джинсите й. Големите, мъжки пръсти ловко бръкнаха в тесния джоб и уловиха звънящото устройство. Намираше нещо наистина дразнещо в това да звъни постоянно и то толкова настойчиво. Изправи го на нивото на погледа си и съсредоточено прочете името.
- Джими! - беше във ведро настроение, но цинизмите му нямаха край. Сякаш изпадаше в такова постоянно състояние. Натисна зелената слушалка. - Здравей, Джими! Да, да, тя е тук. Знам, че не можеш да забравиш тези очи. Трудно ми е да се съмнявам в това, но е мой ред. Искаш ли да гледаш как я чукам?
От другата страна се чу сигнала свободно. Е, явно бе прекъснал разговора. Джош се смръщи и заключи телефона.
- Невъзпитан човешки род! - изкоментира, а мобилното устройство се смачка между силните му пръсти и падна на земята негодно за употреба. - Как може да излизаш с такива хора?
Изцъка неодобрително с език, но не се отдръпна от нея. С периферното си зрение следеше ножа в ръката й. Една част от мозъка му беше готова да реагира, ако малката госпожица понечи да играе лошо. За толкова години се бе научил достатъчно добре да защитава себе си и въпреки това понякога се оказваше прекалено разсеян.

- Недей така, недей! - смръщи се Джошуа и пристъпи още крачка напред като я накара да отстъпи, но за да не продължи тази игра дълго, той обви ръцете си около крехкото й тяло и я дръпна обратно към себе си. Недвусмислено ги спусна до дупето й и стисна сладките му форми между пръстите си. - Не забравяй, че спасих хубавия ти задник и сега си ми длъжница, бебчо.
Обожаваше да напомня такива неща на хората. Затова съществуваше и банката за услуги, нали? Правиш услуга на някога в замяна на услуга, когато ти потрябва такава. Обикновено, Джош избягваше да уточнява бъдещите услуги за отплата и в случая с Джудит отново бе избрал тази вариация. Защото беше по- лесно да я държи в неведение за това, което щеше някой ден да му бъде от полза. И сега имаше точно нужда от нея и тялото, което така китно разхождаше. Усмихна се заговорнически, докато я повдигаше на рамо и я премяташе. Предвидливо измъкна ножа от мястото му и го заподхвърля във въздуха, но без да помръдва от мястото си.
- Ще ми направиш ли услугата да забавляваш една определена компания? Дори ще бъда снизходителен към теб и ще те представя за моя - не уточни каква, просто негова. Точка. Без повече пояснения. - За да не те закача никой, нали? Какво ще кажеш?
Осъзнаваше, че да му откаже щеше да е много гадно, когато имаха неща като сделка и тя му дължеше услуга, но не би помръднал преди да чуе отговора й. Пръстите му леко потропваха по вътрешната част на бедрото й сякаш отброяваха изминаващите секунди.

- Обещавам, че дългът ти ще бъде платен - обеща Джошуа, макар умишлено да пропусна да обещае другото. Не можеше да обещае нещо, в което не е сигурен, а той определено не залагаше на това да не я търси повече. Такива неща бяха трудни, когато свързващо звено между двамата беше един наистина хубав задник. Всъщност малко, възбуждащо и сладко дупе. Ах! Ужасно много му се искаше все пак някога да опита от плътта й, дори и това да беше последното нещо, което тя ще направи в живота си. Изгони тези мисли от главата си за известно време. Сега не им беше момента и имаше цяла вечер, за да премисли плана си за действие.
Отказа да върне ножа на Джудит. Това беше почти самоубийствена мисия и във всеки един момент можеше да си изпати. Ръката му с ножа надвисна над канавката и хладното оръжие полетя надолу, премина през решетките и се остави на каналната вода да го отнесе.
- Предпочитам така - ухили се Джош и тръгна към клуба. - По- безопасно е, пък и ще съм застрахован, че няма да посегнеш на никого. Не ме гледай така, доверието, както и някои други неща, трябва да си ги спечелиш.
Облиза горната си устна и я хвана над лакътя. Потегли я със себе си грубо, но въпреки това се опитваше да не я наранява. Преведе я през цялата дискотека, но тяхното място не беше сред всички тези тела, тяхното място бе отделено от простите хора в отделно, задимено помещение, в което имаше поне около десет- петнадесет демона, които вече бяха в разгара на своя купон. Джошуа я застави да седне на мястото до него.
- Който и да те попита, казваш, че си с мен, нали? Искам от теб просто да присъстваш, да бъдеш хубава и пийни нещо.