Дискотека "Lights"

Дискотеките бяха места, които Антиа избягваше умишлено. Все още помнеше докъде бе довело едно подобно невинно забавление в компанията на няколко питиета и сладки приказки. Въпросът бе как да възспре онзи непокорен свой нрав, който я теглеше обратно към бедите. Последният път се вкара в стар бар, където се получи сбиване и се наложи да повикат Гейб, тъй като нямаше нужните години да се намира на това място. Проклети американски закони... В Европа повечето се водеха пълнолетни и достатъчно отговорни още с навършването на осемнайсет, а в Маями или всеки друг американски щат я задължаваха да представи лична карта и щом нямаше навършени двадесет и една години, то отказваха да й предложат дори един алкохолен коктейл, в който алкохолът бе с най-малка дозировка.
- Извинете... Може ли да мина? Простете... – гласът й се стичаше подобно на мед на фона на нехармоничната техно песен, която бе способна да я докара до силно главоболие всеки момент. В ръката си държеше чаша с представител на графата алкохолни коктейли – същата, от която отказваха да й предложат на бара, но пък винаги се намираше някой, който да я почерпи, но винаги го правеше с далеч по-задни мисли. Веднъж вече се бе опарила и сега винаги приемаше, а след това се изгубваше сред тълпата преди да привърши питието. Само още две-три крачки, докато стигне до бара, когато чашата се изплъзна от ръката й и падна върху пода с оглушителния звън на счупено стъкло, който бе притъпен. Червената течност се разсипа под краката на млада жена и Антиа побърза да вдигне поглед, но съжали. Почти като в дежа вю забелаза цялата завист, която можеше да се крие по света, в тези меки женски черти.