Неса...

Lyndsy Fonseca
Име:
Инес Болиевич…наричайте ме Неса,но не и Неси.
Раса:
Вампир
Години:
18/681
Дата на раждане:
08.06.1331 г.
Зодия:
Близнаци
Дарба :
Притежава всички дарби присъщи на обикновен вампир,както и телекинеза и ледена ефира .

Характер:
Ледена и безчувствена,неспособна да обича…някога преди много, много години ме описаха точно с тези думи.Заболя ме и то много,защото човека,който ми каза това не ме познаваше.Той не знаеше,че зад тази студена външност,зад тази фалшива усмивка и пронизващия поглед се крие много повече.Защото,когато някой не те познава,не си е направил труда и не знае нищо за теб не може да си води изводи.Вярно е,че мога да съм зла,ядосам ли се ставам неконтролируема.Понякога ми доставя удоволствие да наранявам невинни ,но всеки човек си има две страни.При мен обаче са три,една добра,една лоша и една още по-лоша.
Принципно съм буйна,неконтролируема,обичам да се забавлявам.От всичко най-много мразя да ми заповядват,защото в такива моменти напук правя точно обратното .Имам свой различен начин на мислете,който обикновено много контрастира с този на другите,вече ви е ясно ,че не следвам правила.Все пак те са създадени ,за да се нарушават.
Имам остър ум и обикновено не го използвам за много добри цели.Силата ми е в измамата и лъжата,изкусен лъжец съм и предпочитам да постигам целите си без да се налага да използвам способностите на вампир.Не обичам задълбочените разговори,както и мразя да показвам чувствата си,защото се чувствам слаба.

История:
Какво мога да ви кажа за моя живот,моята история,ами като за начало и изпълнена със спадове и върхове…спадовете са повече,но това е друга тема.Родена съм в днешна Румъния в семейство на аристократи.Имах прекрасно семейство,чудесни родители и невероятна сестри.Имах всичко ,някои деца могат само да мечтаят за такова детство като моето.Семейството ми ме научи на основните ценности ,които трябва да има една млада дама.Научиха ме на всичко,което трябва да знае едно младо момиче и още някои неща,които бяха част от ежедневието си,а да мога да се защитавам и сама.Обичах тези тренировки,защото не обичах да се чувствам слаба и това ми даваше сила,която бе неприсъща за другите момичета на моята възраст.Прекарвах по-голямата част от свободното си време в четене на книги и до ден днешен го правя,защото това е моето хоби.А за жена на моята възраст,която чете по няколко книги на месец..ами представете си колко книги съм изчела.Жалко само,че нямам фотографска памет,която да запомни всички онези неща,всички интересни истории.
След като аз и сестра ми навършихме осемнадесет баща ни започна да ни запознава с разни принцове и аристократи.Първоначално никой не ме впечатляваше,защото може би търсех прекалено много в бъдещия ми съпруг.Един ден се появи мистериозен принц от далечни земи ,със своя чар той успя да ме омае.Можех да кажа,че съм се влюбила в него,не зная дали въобще съм се влюбвала в мъж след него,но той беше така перфектен за мен ,поне според родителите ми.В допълнение с добрите му маниери той носеше и титлата принц.Това още повече обнадежди родителите ми,че някога ще бъде принцеса.Той доста настойчиво ме ухажваше и нещата почваха да се нареждат по местата си .През цялото това време летях в облаците и мислех само за него.Наистина бях много влюбена…и много глупава.
Един ден нещата много се промениха,моята сестра-близначка Илеана ме помоли нещо,което не можех да и откажа,като се имаше напредвид силната сестринска връзка,която имахме.От мен се искаше да се представя за нея,за да се запозная с някакъв принц,защото тя вече имаше своя любим.Това беше задачата ми,толкова проста,по външен вид не се различавахме по нищо,трудното беше да успея да излъжа родителите ни ,че аз бях Илеана.Това беше трудната част.Заминах заедно с родителите ми далеч,успешно преструвайки се на сестра ми.Държах се като еня,опитах се да говоря като нея,движенията й,начина по който гледаше.Задачата ми ставаше все по-трудна и в майка ни се зароди ,което си беше съвсем основателно.
***
-Инес…-Гласът на майка ми се разнесе из стаята.
-Майко,аз ..съжалявам!-Аз леко потрепнах и застанах до прозореца взирайки се към каляската,която ни чакаше отвъд.Беше време да се прибираме в родния дом и най-сетне да бъда себе си,а не сестра ми,ала всичко се провали.Нямах сили да я погледна.
-Една майка не може да обърка децата си.Сега ела,трябва да се прибираме,а приберем ли се ще има за какво да говорим.-Тя ме погали по главата и излезе от стаята.
***
Това беше всичко,не можах да излъжа собствената ни майка,провалих ни,но това не беше краят.Когато се прибрахме Илеана я нямаше,беше изчезнала просто така.Плаках дни и нощи за нея,никой и нищо не можеше да ме успокои.Баща ми разбра ,че аз го бях излъгала,но това остана на заден план,защото семейството ни претърпя голяма загуба.
Но тя се завърна ,за кратък миг можех да се зарадвам на появата й,но това свърши бързо.Аз я прегърнах,тя беше жива ,беше пред мен ,но се отдръпна.Избяга от прегръдката на собствената си сестра,но защо,не разбирах защо го правеше,просто знаех,че ме болеше още повече.Но когато мислех,че нещата не могат да бъдат по-лоши тя ме уби,на следващия ден ,тя ми даде своя кръв и ме уби без да й мигне окото.Това ще бъде нещото,което винаги ще ми тежи,макар и да ме превърна във вампир,да бях все още жива,дори не напълно,тя го направи.Това винаги ще бъде най-лошия спомен то живота ми,който вечно ще ме преследва.
Дълги години не си проговорихме,след известно време на сила прекарвахме време една с друга,личеше си колко бе неприятно и за двете ни.Времето минаваше и започнахме да се сближаваме.След известно време отново бяхме заедно,тя беше моя сестра,обичахме се.Ала скоро родителите ни починаха,най-важното бе,че последното им желание да бъдем заедно се изпълни.
Това е моята история,моето бреме…нещо,за което не обичам да говоря с никой.
Талисман :