Мостът на заключените спомени

by **Amy Pond.** Пон Окт 15, 2012 2:47 pm

Сикрет Фолс... кой да предположи, че отново ще се срещнат? Кой да предположи, че отново ще се върне на мястото, причинило и най-много болка през целия и живот, и заради което прекара 7 века в Ада. Кой да предположи, че само няколко века по-късно ще се съберат отново. Е, не и Ейми. Или поне, ако някой и беше казал, че ще се случи, никога нямаше да му повярва. Независимо, че вярва в най-различни глупости. Но не и в тази. Та ето я отново тук, в това малко и ужасно градче.
"Какво правиш тук, Ейми? Отново ли искаш да ти се случи подобно страдание. Това място е прокълнато. Разкарай се от тук", тази и най-различни подобни мисли, минаваха бързо през главата на червенокоската, но тя не искаше да ги слуша. Не искаше да им обръща никакво внимание. Напротив, вървеше все толкова нахакано, все едно беше кралицата на града или пък направо целия свят. Всъщност тя наистина се мислеше за такава. Поне самочувствието не беше засегнато от мрачните спомени. Все пак не е много лесно да си на мястото, където си убил 100 вещици, които малко по-късно те изпращат в Ада. Мда, невероятен спомен.
Червенокоската крачеше бавно, но самоуверено, като не спираше да разглежда наоколо. Нямаше и следа от мястото, което помнеше. Всичко беше толкова променено. Все едно изобщо не беше онзи стар Сикрет Фолс, само името беше същото. Но поне едно не можеше да отрече хората бяха все толкова дразнещи и с ужасен стил към модата. Вместо сградите, промяната трябваше да е в тях. Чуваше глупавите им разговори и искаше да убие всички. Как можеше тези нисши същества с всеки изминал век да стават все по-досадни?
Колкото и да искаше да отрече новия облик на града и харесваше. Смяташе да остане тук за дълго. Особено, ако нещата, които беше чувала за малкото градче, се окажеха истина. А и вече дори си беше харесала една къща, само трябваше да въздейства на собствениците и да ги накара да и я подарят. Не, че нямаше пари. Напротив имаше прекалено много, но беше много по-забавно, когато получаваше скъпи подаръци, независимо по какъв повод и начин.
Обиколката на града и продължаваше в пълни сили, докато не стигна до един мост с най-различни катинари по него, и написани имена, дати и други важни неща.
"Какви идиоти само? Да си заключват спомените. Колко малоумни трябва да са, за да го правят. Ще кажеш, че глупавият им надпис ще промени нещо. Така или иначе като одъртеят няма да си спомнят нищо, дори името си. Или пък просто ще се срещнат с мен ", тези мисли развеселиха червенокоската и една лукава усмивка веднага се изписа на лицето и.
Любопитството и все пак нямаше, как да не се прояви и колкото и глупаво да и се струваше, реши да поразгледа, какво бяха писали хората. А и поне гледката беше невероятна.
Както си разглеждаше надписите и им се смееше, изведнъж чу нещо зад себе си и веднага се обърна. Но нямаше нищо, затова продължи с разглеждането, докато отново не го чу и пак се обърна назад.
-Има ли някой? Излез, който и да си
Каза червенокоската леко издразнено, но така и нищо не се появяваше. Затова помисли, че сигурно съвсем е започнала да се побърква и се върна обратно към "четенето" на чужди спомени, но от време на време хвърляше по някой поглед назад.

by Tatia. Пон Окт 15, 2012 3:38 pm

След закусчицата Татия реши да потича. Икаше да мине през моста на спомените защото обикновенно нямаше никой там защото това място потискало човеците. Лесно е да се тича бързо обаче не е въпроса да се изфука със скоростта си а никой да не разбере за нейните сили. Започна да тича съвсем нормално като от време на време се правеше ,че не може да диша или пък ,че спира за да си вземе дъх. Улица след улица , завой след завой стигна до моста.
- Оу не .. друга древна. - изшепна тя и вампирката се обърна. След това Татия се скри зад едното дърво близо до моста и започна да я наблюдава , разкъсана от двете мисли:
а) Да бъде смела и да я попита какво прави тук и да има лека вероятност да не я набучат с кол.
или ...
б) Да избяга но древната да я хване и да я приспи докато някой не и измъкне кола от сърцето ..
Е избра накрая "а".
- К-к-какво си ти? - затрепери и' гласа и веднага се намрази.

by **Amy Pond.** Пон Окт 15, 2012 4:06 pm

Продължаваше с четенето на надписите и малките закачени листчета. "Глупости, глупости, отново глупости", през цялото време си повтаряше това на ум. Защото повечето от написаните неща бяха точно такива или толкова скучни, че дори не заслужаваха вниманието и, а какво остана за безценните и коментари. Въпреки че, имаше някои, които бяха наистина интересни и трогателни. Имаше дори неща от преди 50-60 години. Хората тогава определено бяха по-забавни от сега. Сегашните бяха ужасни и дори харесваха музика, съставена от звуци на машини. Все едно са извънземни паднали от Марс. Just no comment!
Прочете доста различни истории. Имаше някои, които можеха да трогнат всеки, но не и малката червенокоската. Тя можеше да обича единствено себе си, и да се трогва за неща единствено свързани с нея, и малкото и приятели, които наистина се брояха на пръстите на едната ръка. Все пак, колко хора биха могли да изтърпят злобните и коментари, подмятания и интриги.
Изведнъж чу някакъв глас зад себе си е се обърна. Пред нея седеше младо чернокосо и красиво момиче. Явно това беше и компанията и от преди малко.
-Я какво си имаме тук? Не са ли те учили, че не трябва да шпионираш хората?
Червенокоската се засмя. Момичето не и изглеждаше опасно. Въпреки че, веднага Ейми разбра, че срещу нея стои още една древна. Явно приказките, че всички свръхестествени създания са се събрали в това малко и скучно градче.
-Какво съм аз ли? Ами аз съм едно малко червенокосо момиче, което обича да чете чуждите неща. Не ми ли личи.
Ейми остави малкото златно катинарче с гравираното "I love you. Always have, always will.", което държеше в ръката си, отново на мястото му. "Колко трогателен надпис само", каза си набързо на ум червенокоската с задължителната иронична нодка и съсредоточи цялото си внимание върху момичето срещу нея. Все пак не знаеше, какво е намислила непознатата.
С вампирска скорост отиде до момичето. Усмихна и се толкова мило, все едно беше най-милият човек на света, а не както беше в действителност изтъкана от злоба и добави набързо и весело:
-Какво прави вампирка като теб тук?
Да, обичаше от началото да се прави на миличка и добричка. Така никой не знаеше, какво точно да очаква от нея. Това я правеше да изглежда толкова мистериозна, сладка и невинна. Направо истинско "ангелче" по лице и демонче от вътре. Каква невероятна комбинация.

by Sponsored content

Мостът на заключените спомени

Мостът на заключените спомени

Re: Мостът на заключените спомени

Re: Мостът на заключените спомени

Re: Мостът на заключените спомени