Мълчаливата част на гората

by **Caroline Forbes.** Пон Окт 15, 2012 3:10 pm

Кръв.
Общо взето само това се въртеше в мислите на Каролайн. Не се бе хранила с дни, но не бе прекалено слаба. Не бе и силна. Да, разбрахте.
Бе тихо. Прекалено тихо. Но на нея и' харесваше. Също и факта, че нямаше никой, че бе сама, че не познаваше никой.. Мислеше да започне всичко отначало. Да загърби всичко. И не се шегуваше. Това бяха плановете и'. Щеше да и' е трудно, но го искаше. Може би просто това бе най - правилното решение. Или - грешното. Както и' да е. Щеше да се види в бъдеще.
Бе ясен слънчев ден и слънчевите лъчи се провираха между дърветата. Клоните образуваха шарена сянка и също те весело трепкаха щом вятъра ги разлюлееше. Птиците пееха успокояващо, но това просто караше Каролайн да се задълбочи още повече в мислите си. Всеки би се отегчил от тях, но за нея си бяха проблемни. Момичето се връщаше още и още назад из спомените си, а не искаше. Но го правеше. Направо тя искаше да спре времето и просто главата и' да остане.. празна. Бе и' омръзнало. Държеше се съвсем като егоистка, но е беше. Е, всъщност може да се каже, че е поне малко.. Да, бе малко трудно да започнеш всичко отначало, да нямаш никого. Да нямаш приятели, на които да се довериш. И въобще всичко, което тя имаше преди. Каролайн мислеше само и единствено за себе си, само защото нямаше, просто.. нямаше приятели. Ако имаше вероятно в този момент щеше да мисли за техните проблеми. Но може би щеше.
Сърцето на момичето заби лудо, а мислите и' препускаха в друга посока. Вече мислеше на тема не толкова приятна на повечето хора - кръв. Отново се върнахме на тази тема. Каролайн чу нечий стъпки и веднага се скри зад едно дърво. Нямаше време за реакции, за мислене.. Тя трябваше да действа. Това имаше значение. Погледна през рамо и реши, че всъщност това е моментът. Вече дори имаше и' стратегия. Съвсем неочаквано Каролайн се придвижи бързо зад непознатата. Вампирката бе готова за смъртоносната схватка, от която след това най - накрая нямаше да мисли за кръв..

by **Katerina McQuinn.** Пон Окт 15, 2012 3:37 pm

Туп-туп-туп.
Туп-туп-туп.
Тези звуци кънтяха в главата на Елена и не я оставяха да си поеме въздух. Пулс .. кръв .. дишане. Тези звуци се преплитаха и създаваха хаос в момичето. Разговори. Части от разговори, които не я вълнуваха и които не искаше да чува минаваха през ушите й като гръм. Сърцето на Елена заби учестено. Тя се огледа трескаво наоколо, и погледът и шареше хората наоколо.. и се спираха на едно единствено местенце, което така усилено привличаше момичето. Тя заби поглед в нечия шия, после друга и устните и се навлажниха. Тя изпита пареща болка в гърлото си, а слънчевата светлина направо изгаряше очите й. На Елена й се искаше да вика .. да вика с пълно гърло и всичката тази болка да отмине.. но нямаше как да стане и тя го знаеше.. За съжаление.
Тя се сви на колене и се хвана трескаво за главата. Губеше контрол. Кръвта наоколо бе прекалено много за понасяне .. наоколо имаше твърде много хора и твърде много информация, трудна за обработване. Кучешките зъби на Елена запулсираха и се удължиха. Очите й кръвясаха. Някой щеше да пострада...
Тя събра сили и се изправи на крака, след това се затича нанякъде, и тя не знаеше накъде по-точно. Но май отиваше към гората. След две-три минути тичане със всички сили Елена най-накрая стигна целта си - гората. Тя навлезе в нея и изведнъж мигом се спря. Огледа се наоколо и когато се увери, че тук няма никой тя клекна и се сви на земята. След това заплака. Емоцийте в нея бяха твърде големи и увеличени, сега като е вампир. Тя мразеше това. Искаше да умре, а не да става вампир.. но изглежда тя нямаше избор. Трябваше да го приеме. По едно време тя се успокои тъй като в гората беше тихо и нямаше опасност да нарани някого .. освен може би някоя катеричка. Елена се изправи на крака и се окопити. Не трябваше да бъде слаба. Тя беше силна и все някак си щеше да се научи да се справя с новата си същност. Нямаше да се предаде.. Тя започна да ходи по-навътре в гората, но сетивата й бяха отслабени. Нуждаеше се от сила .. от кръв. Тя не бе близвала кръв от около ден и това вече й се отразяваше. Но на Елена просто й беше трудно да приеме този нов начин на живот..
Изведнъж някой я блъсна и тя усети ужасяваща болка във врата си. Сякаш някой я беше разкъсал .. изгаряща болка. Елена изкрещя. Инстинктите й помогнаха и тя светкавично отблъсна човека, който й бе причинил това. Тя се хвана трескаво за шията и усети, че там има кръв. Тя беше нападната..

by **Caroline Forbes.** Пон Окт 15, 2012 4:04 pm

Писъци.
Всъщност..само писък, който така силно изкънтя в главата на Каролайн, че даже сякаш имаше ехо. Тя имаше кръв по устните си и искаше още и още. Не бе приключила, но в този момент нещо се случи. Още спомени, части от разговори и най - вече силуети на познати лица изникваха наведнъж в главата на Каролайн. Напрежението нарастваше, а сърцето и' не спираше да препуска. Накрая момичето затвори очи, вдиша и издиша и вече се поуспокои. Можеше да мисли по - бавно и без да всява паника в обстановката. Дишаше бавно и спокойно. Отново сетивата и' усетиха кръв..прекалено близо. Момичето вече дори не можеше да се контролира. Всичко бе извън контрол. Сякаш Каролайн за първи път посягаше към кръвта, сякаш никога не е можела да се контролира. Но го искаше. И макар това да бе страшно егоистично от нейна страна дори и не погледна непознатата стояща леко шокирана пред вампирката. Но в този миг всички спомени и части от разговори кънтяха в главата и' и единственото нещо, което Каролайн в момента искаше да направи е да пищи. Чувстваше се ужасно. Не знаеше какво става. Но след секунди свърши, за което тя бе благодарна. Изправи се и вдигна поглед все така лъчезарно, но и студено. В очите и' се виждаше празнина. Те просто си бяха отворени, но никой не откликваше на картината развиваща се пред тях. Каролайн накрая се осъзна и погледна този път сериозно момичето пред нея и определено тя бе шокирана. За бога.. това Елена ли беше? Или Катрин? Не.. бе невъзможно това да е Елена по простата причина, че.. Елена не е вампир! Тя.. не може да отблъсне по този силен начин Каролайн. И тя вярваше в това. Затова от устните и' се отрони само едно име, което звучеше прекалено хладно:
- Катрин..

by **Katerina McQuinn.** Пон Окт 15, 2012 4:22 pm

Елена беше ужасена. Никога досега не й се бе случвало подобно нещо. Но и нямаше как все пак тогава веше щеше да е мъртва. Но не и сега. Тя докосна раната и осъзна, че вече е почти изчезнала. Само засъхналата кръв бе останала там, напомняйки, че е имало нещо. Тя потрепери, а очите й бяха пълни с ужас. От съвсем малко време беше вампир и вече бе нападната. Това беше твърде много за понасяне. Как и се искаше сега тук да беше Стефан... Той щеше да я защити и нямаше да допусне това да й се случи, но нито той нито Деймън бяха с нея в момента и от това я обзе страх.. и празнота.
Тя вдигна поглед и пристъпи назад шокирана от това, което видя. Пред нея с кръв стичаща се по устните стоеше Керълайн. Самата Керълайн! Тя я беше нападнала и й беше причинила това. Неможеше да повярва на очите си. След това една дума от устата й я накара да осъзнае нещо. "Катрин..". Нима Керълайн мислеше Елена за Катрин?! Нима не успя да познае най-добрата си приятелка?! Но разбира се, че нямаше. Елена беше вампир, а момичето не го знаеше и ето защо я е помислила за Катрин.
Елена задиша дълбоко и учестено. Пристъпи леко и плахо към нея, страхуваща се да не би Керълайн да я нападне отново. Но не го вярваше. Приятелката й изглежда просто бе загубила контрол.
- Керълайн... - продума плахо и съвсем тихо Елена, но знаеше, че Керълайн я чуваше. Нямаше нужда да повишава глас. И без това вече главата й направо щеше да се пръсне.. Незнаеше дали ще успее да издържи на това напрежение.. Да си вампир явно е десет пъти по-тежко от колкото ти казват..
- Това съм аз ... Елена.. - прошепна момичето. Очите й се насълзиха. Точно в този момент тя се нуждаеше от приятелска прегръдка и рамо, на което да поплаче, но в момента такова нямаше. Керълайн я мислеше за Катрин и едва ли нещо щеше да я разубеди да мисли противното. Все пак на всички им беше известно, че Катрин обожава да си играе така с останалите, а частта да се преструва на Елена бе едно от любимите й занимания..
Керълайн се изсмя с пренебрежение при думите на Ел. Тя не й вярваше.

by **Caroline Forbes.** Вто Окт 16, 2012 2:37 pm

Истина или.. лъжа?
Каролайн не знаеше какво да мисли. Единственото, което направи бе да се изсмее пренебрежително. Как можеше да вярва на това, което бе чула? Хах.. не бе възможно. Тя отлично знаеше каква е Катрин и точно това я раздвои. Гласа, който Каролайн чу, бе много различен. Сладък, нежен и все така плах.. Ако това наистина бе Елена, тя вероятно щеше да намрази най - добрата си приятелка, за дето не я позна. Но как можеше вампир и то Катрин да звучи толкова невинно както Елена. Всичко бе доста объркано, но.. дали вие бихте повярвали, че това е Елена? Каролайн не знаеше дали да вярва или просто да продължи да смята, че това е поредната театрална игра за Катрин. Гърлото и' се вледени и кожата и' настръхна. Тя не знаеше на какво се дължеше това и леко се изплаши. Но не се паникьоса. Да не би.. Катрин да и' въздействаше? Все едно някой пробиваше врата на Каролайн. Очите и' се вледениха, а лицето и' се изви в гримаса, която не и' бе присъща. Приличаше малко на предишната и' същност - на кучка. Но не бе така. Тя се промени коренно. Вече дори се страхува да се влюби, защото знае, че е създадена да обича.. вечно, а вечността е прекалено дълго време. Отнякъде изникна лек, но студен вятър. Гласът, с който Каролайн заговори бе същия:
- Поздравявам те, Катрин, за блестящата игра! Добра актриса си. Признавам.. за малко ме накара да помисля, че си Елена. - След думите си, момичето се усмихна иронично. Бе и' жал за наивната Катрин, която се опитва, отново и отново да изиграе поредният срещнат. Също и' бе жал за всичко, което вампирката пред нея е изпитала. Не е лесно всички да те гледат пренебрежително и иронично..

by **Katerina McQuinn.** Сря Окт 17, 2012 4:34 pm

Момичето гледаше с надежда и страх приятелката си и и се искаше в този момент да се хвърли в прегръдките й и да заплаче .. защото в този момент имаше нужда само от това. Надяваше се Керълайн да й повярва, че това е тя - старата Елена. Само, че вампир. Но думите, които излязоха от устата на русокоската накараха Елена да замръзне. Тя не й вярваше .. и нямаше да й повярва. Може би просто трябваше да си тръгне .. или да се опита да й докаже, че не я лъже и че не е Катрин. Една сълза се изплъзна от очите на момичето и се търкулна бавно по бузата и, капвайки на земята. Елена беше съсипана. Реши да опита за всеки случай да накара Керълайн да размисли. И знаеше точно как да го направи.
Момичето пристъпи към нея и я погледна в очите. Една лека усмивка се плъзна по лицето й.
- Помниш ли в началото на учебната година когато Стефан дойде в училище и ние всички бяхме заслепени от него... Ти постоянно вървеше след него и му говореше за какви ли не неща, защото беше хлътнала по него и беше готова да направиш всичко за него...
От устните на Елена се изтръгна лек смях. Спомни си как Керълайн беше готова на всичко за Стефан и буквално се лепеше за него, но той така й не й обърна внимание .. Керълайн не харесваше това негово поведение особено след като тръгна с Елена. Реши, че казвайки на приятелката си неща, които Катрин едва ли знаеше, ще я накара да разбере, че това си е Елена.
- Или онази нощ, когато Стефан мистериозно изчезна на онова парти миг след като намериха тялото на Вики Донован с разкъсана рана на врата.. Не вярвам Катрин да знае това.
Погледът на Керълайн сякаш леко се промени. Елена не вярваше Катрин да знае тези неща, защото за нея те не бяха от значение.. Елена продължаваше да се взира в нея с надежда, но и страх..

by Sponsored content

Мълчаливата част на гората

Мълчаливата част на гората

Re: Мълчаливата част на гората

Re: Мълчаливата част на гората

Re: Мълчаливата част на гората

Re: Мълчаливата част на гората

Re: Мълчаливата част на гората

Re: Мълчаливата част на гората