judith morrison.

you shoot me down

but i won't fall. i am titanium.

Смъртта има много лица. Можеш да я видиш във лицето на брат, майка, приятел, дори съсед, но тя винаги ще си бъде смърт. Неизбежна. Рано или късно тя ни сполетява. И какво по - лошо от това, смъртта да прибере хората които обичаш?
Можеш да проливаш сълзи,че са си отишли,
Или можеш да се усмихнеш защото ги е имало.
Можеш да затвориш очи и да се молиш да се върнат,
Или можеш да отвориш очи и да видиш всичко,което са оставили.
Сърцето ти може да бъде празно,защото не можеш да ги видиш,
Или можеш да бъдеш препълнен от любовта,която изпитваш към тях.
Можеш да обърнеш гръб на утрото и да живееш за вчера,
Или можеш да бъдеш щастлив за утрото,заради вчера.
Можеш само да помниш,че са си отишли,
Или да почиташ паметта им и да ги оставиш да продължат да живее в теб.
Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си,
Да бъдеш празен и да обърнеш гръб на всичко...
Или можеш да правиш каквото те биха искали,
Да се усмихваш,да отвориш очи и да се опиташ да продължиш напред, все едно нищо не се е случило.
Истинското ми име е Ема Грейнджър и точно това и направих. Опитах се да продължа след смъртта на майка си. Беше преди 15 години. Пролетта на 1998 г. Бях само на девед години. Дори не бях сигурна какво се случва. Всичко стана толкова бързо. Онези хора с черните очи, които по - късно разбрах, че са демони, ни нападнаха. Майка ми- Елизабет, ми каза да се скрия. Сторих го, без да се замисля. Извиках и', да дойде при мен, но .. беше твърде късно. Видях, как я убиват пред мен. Счупиха всяка една кост от тялото и', а аз слушах писъците и' и не можех да сторя нищо.
Когато разказах всичко това на полицията, помислиха, че си измислям. Дори собствения ми баща, не ми повярва. Бях само на седем години, съвсем сама. Омразата и мъстта, които се бяха насъбрали в мен, бяха толкова много, че не издържах. Започнах да проучвам случилото. Не се спрях докато не научих всяка една подробност, за тези дяволски създания. Баща ми, господин Морисън, ме мислеше за луда. А аз, всъщност бях едно момиче, тъгуващо за майка си. Годините минаваха, и омразата ми сякаш намаляше. Въпреки това все още я усещах вътре в мен. Заравях я зад ученето, зад излизането с приятелите. След като завърших училище, се запознах с момче. Джейсън. Точно той, промени живота ми коренно. Показа ми, че надеждата е всичко. Показа ми радостта от този свят. Показа ми слънцето. Той беше всичко за мен. Заживяхме заедно, щяхме да се женим, докато един ден, не се прибрах и не го заварих мъртъв. Убит по същия начин, както майка ми. Това ме съсипа. Но тъгата, часове по - късно беше заместена от омразата, която толкова много години таих в себе си. Не можех, да продължавам така. Всичко до което се докоснех, се разрушаваше. Трябваше да изчезна. Запалих къщата, заедно с трупа, на мъртвия си годеник. Трябваше да мислят, че съм мъртва. Така щеше да е по - добре от всички.
От този момент, Ема Грейнджър умря и се роди Джудит Морисън. Доброто момиче, беше заместено с убийца. С ловец. Безкрупулна. Без сърце. Отдалечена от хората, за да спасява живота им. Без дом, без приятели. Но с цел - Преди да умре, да вкара колкото се може повече демони в Ада!
Едва ли ще съм това което бях! Сега ще бъда това което съм! Търся но не намирам, живота е тази реалност която съществува сега! Реалноста е това което ще бъде!