isadore.

Isadore | 20 | Hybrid | fc. Emily Bett Rickards


Всяка малка дама мечтае да бъде принцеса.
Е, почти всяка. Но по ирония на съдбата, а тя, както знаем имам лошо чувство за хумор (може би черпи вдъхновение от вечерното шоу на Джей Лено..а може би от Слави!?), принцесите хич не им се ще да носят тежките коронки, окъпани в блясъка на рубините върху крехките си главици. Не искат да прибират в стегнат кок русите си букли, които падат в светлите им очи с цвят на утро над Тоскана. Не обичат дори онова сладко пристягане в гърдите, причинено от сатенените връзки на корсета, който гали кожата им като умел любовник.
Аз бях от тези принцеси с чувството за дълг, тези, които обичат повече сиянието на окъпаното във вражеска кръв, острие на късата шпага. Онези, които обичат тежките военни ботуши от нещавена волска кожа повече от мъничките френски обувки от атлаз с нашивки.
Моят принц не бе тъмнокос чаровник с поглед по-син и дълбок от девствено планинско езеро, а един изкован и кален три пъти меч от най-яка стомана.

" За миналото не се говори.. За миналото се мълчи. Не се плаче, а се ликува." - казваше майка ми, докато сресваше русите ми къдрици, което по презумпция вървеше с няколко от вечните ми въпроси, които й причиняваха главоболие.
Знаех малко за произхода си, което съвсем не е достатъчно за едно малко, храбро сърце, което винаги туптеше с усещането, че има мисия, която го държи цяло.
Брат ми, Роман бе мой антипод, който с неприазън гледаше отражението ми в огледалото. Беше разглезено хлапе, отрано влюбено в обкръжаващия го лукс и ласки, които предначертаваха за него едно не до там славно бъдеще на бездушен монарх, вероятно убит или от глупостта на собственото си его или ръцете на яростна, многолюдна тълпа. Беше същинско разочарование във фехтовката, науките също не му се отдаваха добре, единственото, в което бе добър бе да причинява ненужна болка на канарчето, стискайки с два пръста тънката му, сладкогласна шийка.

Мъжът с черната шапка.

Спомням си го, макар като едно размазано петно на опакото на стъкло. Беше неделя. Три дни след като простудата вече върлуваше в дробовете на Роман като планинска виелица. Клетото същество. Давеше се в мъки, предадено от собствените си дробове.
Мъжът с черната шапка мина покрай мен. Усетих суровата му миризма. Беше като онази на монахините в параклиса - изгорял тамян и много скръб и празна меланхолия, приглушени от натрапчивата есенция на одеколон. Не ме беше страх от него, нито от липсващата сянка зад гърба му. А май трябваше.
Знаех, че идва за Роман. Някак предусещах кончината на това недоживяло да стане намразено, създание, в което от толкова малко горяха пъклени огньове, които бяха вече погубили душата му.

Мъжът с черната шапка, която толкова много приличаше на обърнат полилей, се шмугна в стаята на Роман. Чух ридание, женско, сподавено. Това на майка ми.
Тъмната периферия премина пред полу-затворените ми очи, покрити с длани. Непознатият се спря, наведе се към мен и сложи в джоба на елеченцето ми нещо. След което изчезна така мистериозно като бе и дошъл, оставяйки след себе си единствено трупа на брат ми и една малка брошка с черна перла в средата, която сега населяваше дъното на джоба ми.

Разказах на дойката ми цялата случка със затаен дъх и забързани думи, без да пропусна дори най-мъничкия детайл, а за награда получих неодобрителен поглед и леко потупване по рамото, което се даваше на непослушните, гарнирано с поучителния тон, който предупредително издекламира: "Пази се от него, той е Дяволът." Но ако беше Сатаната, защо тогава не ми стори нищо?

Всеки ден питах майка ми поне по веднъж за мъжът с черната шапка, дали по обед, докато тя мълчаливо разрязваше почти суровото си месо в чинията, дали когато посръбваше чай в музикалната стая, понякога дори преди да заспя миг преди да целуне челото ми.
Никога не получавах отговор.


В навечерието на моето пълнолетие, докато отпивах за пръв път от упоителната наслада на виното в чашата си, говорейки с една от придворните, ми се стори, че го видях с ъгълчето на окото си. Не него. Черната шапка. Усетих онова хладно докосване по раменете си, което кара кожата да настръхне, обладана от арктически студ. Обърнах се, но него го нямаше.

Welcome! : ))