Алекзира Норт

by **Алекзира Норт** Нед Май 05, 2013 10:00 am

Алекзира Норт

Алекзира Норт | 20| Сиатъл | Вещица

faceclaim:Kristen Stewart

Външен вид*: Не съм много висока, само 1,70, поради което винаги съм покатерена на високи токове. Фигурата ми е слаба - не прекалено, но все пак нямам много здраво мускулесто телосложение, защото не са ми е нужно, тъй като магията е моята сила. Лицето ми е леко продълговато и по него няма нито една остра черта, която да привлича вниманието. Скулите ми бяха високи, а нослето доста голямо, като винаги съм си мислела да си направя пластична операция, защото не ми е допадало никога. Това личице има две малки бадемовидни очички и големи плътни устни, които доста често имат тъмно червило по себе си, което привлича вниманието. По принцип винаги нося доста тъмен и шантав грим, за да ми отива на това, което всъщност бях - вещица. Косата ми преди беше дълга и платинено руса, но ексцентричния ми вкус беше против нея. Така че я отрязах до раменете си и я боядисах в тъмно рус цвят . Никога не съм се доверявала на когото и било, за това и прическата си бе мое произведение, което обичах да поддържам. След трансформация във вид вещица аз ставам сбръчкана и грозна плашеща всички на около . Метлата е моя автомобил в това състояние . Носа ми става дълъг и грозен и нося типични вещерски дрехи .

Характер*: Винаги на кръстопът, а това може би се е дължи на трудното ми детство, но какво да се прави не мога да се променя. Доста често приятелите ми са намирали добри черти от характера ми, като например състраданието и нуждата да помагам на тези, които си нуждаят от помощта ми, а също така и упоритостта ми не изостава. В тази категория май влиза и това, че съм доста ината и проницателна личност. Последния фактор, доста често прави голямо впечатление у околните. Лошите черти от характера ми .... дори и аз не ги знам всичките, но определено са доста. Като например факта, че докато съм добра изведнъж ставам безсърдечно същество, интересуващо се само и единствено от собствените си интереси и желания ... или по - точно - пълен егоист. Моята избухливост и често променяне на мненията карат околните да мразят това у мен. Лукавостта, това е черта, която неизменно присъства в мен. Това че доста често налагам мнението си, а също така манията ми за господство над всеки и всички. Естествено с появата на дарбата ми, съм станала и изключително злобно същество, което се радва на чуждата болка. Не знам как да го обясня, но както хората не могат без да дишат, аз не мога без да съм лошичка. Дори още не съм открила, след толкова много време, какво още може да се прояви у мен, но кой знае - вечността е пред мен, има време да разбера. Сега ще ви споделя няколко неща , които са тайна и не бива да бъдат разпространявани иначе умирате болезнено от моята магия . Ясно ли е ? Всичко горе беше маскировка на характера ми . Сега започва истинската Изи . Аз съм злобна , отмъстителна госпожичка желаеща само и единствено болката . Обича да наранява безпомощни същества но наложи ли се може да помогне на малкото си приятели . Винаги изглежда красива и никой не знае , че е вещица . Разбират го само когато тя използва магията си и от красавица се превърне в чиста Баба Яга само метла и жезъл и липсват но и тях ще си купи много скоро . Може да съм сладка и невинна, или пък същински дявол. Гореща като слънцето в Сахара или студена като ледовете на Антарктида . Различна съм . Хаотичен човек, разхвърлян . При мен няма ред... "Слабите се стремят към ред, а силните владеят хаоса." Умея да си отварям устата в подходящи и неподходящи моменти. Мога да те разбие на парченца дори само с думи. Дори не се нуждая от физическа сила. Често се забърквам в неприятности. И винаги се измъквам. Умът ми сече като бръснач и това ми помага в голяма степен. Също така..съм буйна и неопитомена , зла и властна . Не изпитвам никакви емоции освен задоволство от чуждото нещастие . Любимото ми занимание е да плаша, измъчвам и понякога дори убивам хора . Купонясвам и оставям куп глупости след себе си ,но не поемам последствията ,защото обвинявам други ,така да се каже ,невинни хора.Ако нещо не е по мое желания или начин съм способна да убия . Добра съм в драматизациите . Не вярвям в любовта , всичко за мен е само плътско желание . Не търпя да бъда обиждана или унижавана..

История*: Родена през 1989 в град Рьойвархьопън. Дори не можех да произнеса името на родния си град, но това бяха подробности. Та, израснах в така наречената "Земя на огън и лед". Всъщност там имаше достатъчно сняг и достатъчно вулкани, че да те накара да съжалявах , че живееш там, но аз не се причислявах към тази групичка, защото на мен нещо винаги ми е хлопало, така че любовта ми към Исландия не изумяваше никого. Обожавах снега, както и новините за наскоро избухнал вулкан. За мен гледката, след опустошителната сила на вулкана, винаги бе невероятно усещане.Всъщност роднините ми, по - голямата част от тях, идват от Австрия, но майка ми се влюбила в баща ми и хоп - Исландия. Поне са уцелили място, което ще ми хареса. Всъщност не са се преместили доброволно, но това са ненужни подробности, които не обичах да споделям и този път не смятах да правя изключение.Винаги съм знаела, че съм вещица , защото ми бяха казали, докато съм още малка, а и ако всеки ден гледаш как майка ти изрича странни думи, а след това става нещо чудато и сам можеш да си направиш извода, че си специален. Естествено, от там дойде и великото ми самочувствие, което ме караше винаги да мачкам самочувствието на сестра си, както и на всички в училище. Поради тази причина имах много приятели, защото повечето ги беше страх и по - добре с мен отколкото против мен, но така трудно разбирах, кои наистина ме ценяха. Бройката им бе трудно откриваема и много малка, но така беше по - добре. Или поне винаги съм си мислила така. Родителите ми, винаги са ми се карали за това ми поведение и заради отношението ми относно най - близките ми роднини, но това никога не ме накара да се променя, дори напротив ставах още по - безмилостна. Злобата струеше от мен, а когато открих дарбата си ... стана страшно. На всички около мен започваха да се разболяват, при това от много странни и необичайни болести и в интерес на истината харесваше ми да карам другите да страдат. Обичах болката и това плашеше майка ми, като я караше да ме мисли за - чудовище. За това бях изпратена на нещо като заточение при баба ми.Точно на дванайстия си рожден ден бях изпратена във Виена - Австрия. Или по - точно при баба ми. Родителите ми си мислеха, че тя ще успее да ме превъзпита да ме накара да бъда по .... - добра. Искаха да спра да изпитвам удоволствие от чуждата мъка, а също така да спра да тормозя сестра си. Може би това бе една от причините поради които ме пратиха на това място. Както и да е.Баба ми започна, вместо да ме превъзпитава, да ме учи на нови и нови заклинания. Всяко от което по - интересно от предното. Тя знаеше, че обичам магията, както обичах и миризмата на изгоряло дърво и гледката на опустошаващата магма. Поради тази причина използваше този мой интерес, като стимул, за да се държа добре. Баба ми успя да ме научи на дисциплина, издържливост и съсредоточеност. Това бяха много важни неща, които много касаеха магията, защото ако само за миг се разсея и вместо да запаля свещ, мога да запаля цяла къща и то по погрешка. Всъщност, докато бях на това мое "заточение", се научих, до някъде, да показвам и добрата си състрадателна страна, но лошото у мен винаги е взимало надмощие.Няколко години по - късно се върнах при родителите си, напълно променена. Те наистина се зарадваха от случилото се и ме приеха с отворени обятия, но забелязах, че някой липсваше - сестра ми. Нямаше я, а когато попитах какво се е случило с нея майка ми ми обясни, че е заминала, за да преподава в някакво училище, но така и не стигнала до там, защото - починала. Била убита, но не знаех от какво. В гнева си успях да унищожа няколко къщи, преди родителите ми да ме усмирят, което за тях не се оказа лесна задача, но въпреки това успяха.Майка ми отново имаше някаква странна идея, която както винаги не ми допадна особено, но щом първата и се бе осъществила реших, че може и да е права. Тя ми предложи да замина за Ню Орлиънс, защото там имало още същества от моя, а и от други раси. Решението, не ми се стори много добро в началото, но въпреки това заминах . Не можех да приема , че сестра ми е мъртва и не го направих продължих да избивам всички минали пред пътя ми и най-накрая я намерих .

Допълнително*: - домашни любимци - два вълка, които намерих при посещението при баба си. Един бял , изключително добър и послушен, женски на име - Ин. Другия бе черен , ревнив и избухлив точно като мен , но от мъжки пол и се казва - Ян . По принцип не обичах да се замесвам с животни, но точно тези ми направиха силно впечатление .Имам талисман гривна за глезен с различни фигурки . Изключително ценна е за мен, защото е подарък от баба ми за един от моите рожденни дни. Както и медальон с висулка - пентаграм . Нещо, което си бях купила от летището на път за вкъщи . Имах и обеци под формата на кръс подарък от сестра ми преди да си сбогуваме при тръгването ми към баба .

Хобита*: Обичам да свиря на китара и да композирам. Това бе едно от нещата освен ученето на магии, което ме караше да се чувствам като у дома, когато бях при баба си. Също така обичам да пуша,пия и вземам дрога макар да знам, че е вредно . Кокаина и моя наркотик успокоява ме и в най-трудния ми период .

by **.gabriel** Нед Май 05, 2013 3:08 pm

Любов моя, добре дошла! Приятно прекарване във форума!

Алекзира Норт

Алекзира Норт

Re: Алекзира Норт