Bianca.

teresa palmer

Д О С И Е
И м е: Амелия Бейли, но след като се превръща в демон се подвизава като Бианка
Г о д и н и: Изглежда на не повече 18, но всъщност е на около 1200.
Д а р б а: Контрол над въздуха и атмосферата; Телепатия и Хипноза.
Р а с а: Демон
В и д: Червеноок

В ъ н ш е н в и д & Х а р а к т е р
Висока един седемдесет и пет, Бианка безпроблемно се отличава сред мнозинството. Но не само заради ръста си. Веднъж погледнеш ли я, ти става ясно – небесносини очи, обрамчени от гъсти черни мигли. Пронизващ леден поглед. Дълги руси коси, падащи свободно като водопади по раменете ѝ. Бледа, глатка като порцелан кожа, на фона на която изпъкват алените ѝ сочни устни. Фигурата на Бианка е сякаш изваяна от скулптур, с нежни извивки и с перфектните пропорции. Имаше нещо специално. Нещо необикновено в начина, по който въртеше кичур коса или пък прехапваше долната си устна. Имаш чувството, че може да те обладае с поглед (а и си прав, най-малкото, защото е демон и именно това е дарбата й), да те накара да вършиш неща, на които не си предполагал, че си способен. Нещо необикновено в начина, по който стъпваше по земята. Не, тя не ходеше, сякаш се носеше над повърхността с балетни движения, летейки. Да, като малка е тренирала балет, на което може би се дължат и добре оформените ѝ дълги крака.
Ако се вгледаш в дълбоките сапфиреносини очи на Бианка, ще видиш... всъщност няма да видиш нищо по-различно от собственото си отражение. Стени, крепостни стени, изграждани в продължение на десетки години. Все още не е намерила човека, пред който да отвори портите, нито пък този, който ще ги разруши, без да пита. От това би трябвало да разберете, че русокоската не допуска лесно хора до себе си. През живота си са я наранявали прекалено много пъти, за да си го позволи отново. Надменна е, има самочувствие, което обаче определено е на основата на силната си същност и респекта, който вдъхва у хората. (И външният вид, де, но да не я изкарвам много самовлюбена) Ако успееш да проникнеш зад образната бариера, ще видиш, че Би е един прекрасен човек, който просто е минал през прекалено много за отрицателно време и затова е такъв. Тя е всеотдайна и би направила всичко за хората, които обича. Колкото и да не ѝ личи, русокоската е безвъзвратна романтичка. Години наред е търсила любовта на живота си, но с времето се е уверила, че тя може би просто не съществува. Истинска сърцеразбивачка. Научила се е да не ѝ пука за хората, гледа единствено и само себе си. Но все пак, някъде дълбоко в душата ѝ се крие онзи слънчев лъч, опитващ се да пробие над ледената обвивка.

М и н а л о
Е, ако вече сте се уверили, че Бианка е чистото зло, то тогава изобщо не грешите. Всичко винаги започва с перфектния живот в голямата къща с безкрайните зелени морави, кучето и любовта в семейството. Русокоската не е изключение. До дванадесетгодишна възраст тя е живала идеално. Родителите й са я гледали и обичали, тя е била принцесата на татко, тъй като е единствено дете в семейството.
Всяка приказка има край и това изобщо не е гаранция за така мечтаното "и заживели щастливо до края на дните си". На тринадесет родителите й започнали да се карат. Защо? Проблемът на повечето двойки в миналото и днес - изневярата. Говорило се е, че баща й изневерява на съпругата си. Докато един ден просто майката на Бианка не ги хванала в крачка, така да се каже. Само на четиринадесет, родителите й се развеждат и тя остава да живее с баща си, тъй като майка й заминала за Европа. И така блондинката била принудена да живее с бъдещата съпруга на баща си.
Казах ли ви, че тя е превъплъщение на злото? Това е вярно още от преди да е демон. От месеци крояла своя ужасен план. Една година по-късно, когато била на петнадесет, тя сложила отрова в питието на мащехата си. След един ден се наложило да се простят с нея. Инцидент, хранително отравяне или инфаркт? Медицината преди хиляда и двеста години не е била толкова развита, за да стане ясно. Но Бианка била доволна, че се е отървала от единственото нещо, което е мразила с цялото си същество.
Всичко се връща. На осемнадесет бива нападната от животно или поне така се твърдяло. С течение на изминалите години момичето разбрало, че всъщност е вампир, но за това по-късно. И умряла. Просто така. Трупът й не бил намерен в гората. Попаднала в Ада, заради прегрешението преди три години. Там била превърната в демон и бързо станала любимка на повечето я заобикалящи същества. Решила, че е време да се върне на земята. Тя е една от малкото демони, които могат да се върнат в собственото си тяло, но при едно условие - никога да не го напускат. Е, това напълно устройвало нашата героиня, тъй като тя си се харесвала. Така избягала от родния си град, защото не можела да позволи на никого да я намери жива. Скитала се из света и преди две години идва именно тук.