Джей с'Артър ван Камп

-Червеното ти отива.
-Червеното е греховно.
-Замисляш се прекалено много над тези неща, Мис Мерис.- димът излезе между устните му. Бавно се издигна в простраството, покварявайки въздуха така, както той беше покварил нея. И какво от това... сякаш някой друг нямаше да го направи след време, кой знае, можеше дори да й се случи нещо хиляди пъти по- лошо от това, да бъде отнета чистотата на тялото й. Джейс беше прекалено зает с плътското удоволствие от ситуацията, за да подкрепя терзанията на душата й, които бяха повече от глупави по негово осмотрение. Но я харесваше такава...
... облечена в червено. Червения й сутиен, червените, оскъдни и грубо разкъсани бикини. Червените чорапи, стигащи до средата на бедрата й и червените жартиери. Червенината по бузите на Мис... онази на дупето й, оставена от голямата му ръка. Почервенелите следи от зъбите му. Всичко това стоеше изправено пред него. Изглеждаше... прекрасна. По негово мнение. Усмихваше й се лекичко и похотливо. Безмилостно към тихото страдание на съвесттта й. Протегна ръка и улови нейната, приближавайки я към похотливите си устни. Дари я с целувка... мъничка, нежна и сякаш пълна с уважение към мислите й.
-Аз пощадих душата ти, Мерис, не забравяй това...-леко пресипналия му глас, погали слуха й и я накара да се чувства благодарна за това, макар да не съзнаваше в противен случай какво би могло да се случи. Джейс се изправи и закопча тъмната си риза, готов да се омете от това място съвсем скоро... буквано след минути.
-Тръгваш ли?- потрепери от нежелание тъмнокосата и улови ръката му без намерението да я пуска.
-Аз никога не съм оставал, Мис.

Русата му коса отдавна бе леко потъмняла и почти губеше цвят на русо. Отдавна вече не толкова къдрава, а всъщност напълно права, тя бе късо подстригана и зализана на страни. Лицето му, набраздено от чертите на безумието бе изкривено в изкуствена радост. Сякаш отдавна не бе използвал бръснача, брадата му бе набола, но този факт го правеше да изгелжда по- зрял и улегнал, отколкото всъщност беше. Можеше да мине за 25 годишен, макар да бе доста под тази възраст. Деляха го около шест мъчителни години (беше убеден, че ще бъдат такива) от измислената. Сега се радваше на своите 19, които не личаха по нищо. Притежаваше тяло на бог, изваяно до последната плочка, ковано в годините на тренировки и мъчения, на които собствената му майка го бе подложила. Очите му гледаха право напред, сини като небето и поглед мътен като бурното, зимно море.
Съзря своята мишена. Приглади официалния костюм по тялото си, който не можеше да прикрие сексапила, който притежаваше, може би малко прекален за годинките му. Черното подчертаваше идеално изражението му, което говореше само и единствено за инстинкт на хищник, макар в случая да се явяваше повече като не особено беззащитното тревопасно. Запроправи си път през тълпата, докато сваляше сакото си. Разкри пред стотици погледи колко добре можеше да стои ризата върху неговото тяло. Под тънката й материя си личаха белезите от камшика, който играеше доста дълго след всяка негова грешка. Кожата му бе набраздена с много такива белези, някак симетрични по свой собствен си начин.
Настигна го. Крака му подкоси неговите и го повали на земята, а вените по мускулите на Джей изпъкнаха под напрежението, което изпита, докато се опитваше да задържи противника си на пода сред огромната пищяща тълпа дами и господа. Изглеждаше толкова... животински.