Вход
Latest topics
staff
Katerina McQuinn.
Sasha Grey
Gabriel Eco
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 24 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 24 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 275, на Пет Окт 18, 2024 4:12 pm
Наталья............
2 posters
Страница 1 от 1
Наталья............
Наталья || Човек
|Възраст
|външен вид
Анастасия е много красива.Има всичко което всяко момиче иска.Нейната хубост пленява всички особено мъжете.Тя никога не остава незабелязана.Но ето и по-подробно описание.Тя е висока 165 със слабо и стройно тяло.Има
невероятни сини очи които пленяват.Косата й на цвят е светла, в същност има доста станен цвят и е доста труден за определяване.През повечето време е начупена,но обича да сменя формата й.Има добре изразени форми. Кожата ѝ - бледа и копринена - също напомня за ангел, дори тя да е дявол. Не го желае, но няма друг начин за оцеляване. Или трябва да бъде ябълката на раздора, или ще бъде никой. Понякога по нея се появява лек загар, но бързо изчезва. Фигурата ѝ е плод на гени и структура.|характер
|история
|Възраст
21
|външен вид
Анастасия е много красива.Има всичко което всяко момиче иска.Нейната хубост пленява всички особено мъжете.Тя никога не остава незабелязана.Но ето и по-подробно описание.Тя е висока 165 със слабо и стройно тяло.Има
невероятни сини очи които пленяват.Косата й на цвят е светла, в същност има доста станен цвят и е доста труден за определяване.През повечето време е начупена,но обича да сменя формата й.Има добре изразени форми. Кожата ѝ - бледа и копринена - също напомня за ангел, дори тя да е дявол. Не го желае, но няма друг начин за оцеляване. Или трябва да бъде ябълката на раздора, или ще бъде никой. Понякога по нея се появява лек загар, но бързо изчезва. Фигурата ѝ е плод на гени и структура.
Странна. Ексцентрична. Ако някой я нарече луда, откачена, няма да е много далеч от истината. Но, преди всичко, Aна е боец. Горделивостта и инатът й не й позволяват да се отказва лесно и едва ли съществува каквато и да е висша сила, която може да застане на пътя й, щом си е навила на пръста да направи нещо. Обаче едно трябва да й се признае – винаги има план. Просто е невъзможно да бъде изненадана, но пък ако се случи невъзможното, започва да мисли в движение и са редки случаите, в които не се е измъквала от лапите на властта. Притежава змийско търпение и плашещо хладнокръвие, дори в екстремни ситуации. Никога не се обижда, което понякога много дразни тези, които се опитват да я изкарат извън релси. Но има едно слабо място, чрез което с малко повече усилия успешно може да бъде манипулирана; и това е гордостта й. Само й кажи, че не може да направи нещо, дръпни се настрани и просто гледай. Понякога се случва да се ядоса и когато това стане, помита всичко по пътя си, дори и по принцип да не е такъв човек. Всъщност е крайно саркастична и цинична персона. Използва повече сарказъм, отколкото хумор, и след един разговор с нея, тотално може да преобърне представите ти за жените.
|история
Всичко това идваше малко повече, погледна ядосано в огледалото. Мразеше си косата, всеки път, в който се опитваше да направи нещо с нея не се получаваше.. Както казваха всеки косъм със собствено мнение и не искаше да застане на никъде.. И до къде го бе докарала тя.. Ана? Да ходи да взима интервюта? Вместо Миранда, та за бога това си беше чисто убийство...Въздъхна леко, вместо да седи на топло у дома, и да учи за изпитите тя беше подложена на това да ходи да взима интервюта.. Сега бе намерила Миранда да се разболява никак ама никак не беше справедливо..
И все повече се ядосваше на косата си, следващия път някой да я цапне и да и се скара преди да си легне отново с мокра коса. Въздъхна отказала се да я прави каквото й да било и просто я остави да пада свободно над синьото сако, извъртя очи и се обърна към Миранда
-Съжалявам Ана, трябваха ми десет месеца да се добера до това интервю. Ще минат още шест за нова дата.. А не мога да си позволя.. – умоляваше я тя, а Ана просто нямаше друг избор освен да угоди на най – добрата си приятелка.
- Разбира се ще ида Миранда, но аз не знам нищо за него – каза й тя, като преглътна сещайки се за въпросите, който приятелката й беше дала, но тя не бе намерила да ги прочете.. Въздъхна лекичко и тайно от нея
-Спокойно Ана, въпросите, който ти дадох ще ти помогнат. А сега тръгвай, има път до Сиатъл. А не искаш да закъснееш нали? – попита я тя, а Ана само кимна лекичко, като прибра листа в чантата си и взе ключовете от колата, наведе се лекичко, и целуна приятелката си по бузата, а след това напусна общежитието на колежа.
Да щеше да бъде по трудно от колкото бе очаквала, а и разбирате ли стеснителността и това, че може би бе най- кьопавия човек на света я притесняваше допълнително. Въздъхна лекичко и тръгна към Сиатъл доста път я чакаше.. А не бе сигурна, че няма да закъснее, трябваше в два часа да е там.
След около час и нещо, госпожицата бе стигнала именно онази сграда, Грей Ентърпрайс, да определено Ана си нямаше и представа с какво се бе захванала.. Въздъхна слизайки от колата, влизайки в плашещото с размерите си, метала си , стъклото и мрамора си лоби. И се приближи някак стеснително до рецепцията.Зад голямото пясъчно бюро седеше, красива руса девойка, която й се усмихна мило.
-Ам,... – започна тя, но сякаш нещо я спря и леко прочисти гърлото си. – Аз ... Имам среща с господин Крисчън Грей – каза по уверено – Идвам от името на госпожица Миранда Крейсън. – добави леко по притеснено. А момичето зад бюрото и се усмихна окуражително. А след секунда й кимна с глава към нещо, което и подаваше. А да очевадно беше пропуск. А след това й посочи асансьора. Да мразеше тези затворени пространства.
А той я заведе 20 етажа по нагоре. Да определено беше доста бързо, но стълбите винаги щяха да си останат три пъти по безопасни..
-Госпожице , изчакайте тук – препречи пътя ми поредната блондинка, явно този мъж имаше някакви предпочитания към блондинките.
След няма и минута в залата влезна още една блондинка.
-Ана Стийл? – попита тя
-Да – изграчи и прочисти гърлото си – Да – повтори Ана, вече по убедително. Ето това вече беше убедително Да.
-Господин Грей ви очаква, моля последвайте ме - каза й тя, а Ана убедено, с лека руменина по бузките тръгна след нея.
Въздъхна и вътрешно си повтаряше, че няма какво повече да се обърка, и че всичко щеше да мине добре и без проблеми...
И точно тогава, когато блонди номер 3 й отвори вратата и каза името на господина, Ана се препъна на прага и добре, че успя да запази равновесие, защото сигурно щеше като нищо да си разбие муцунката на мраморния под.
Въздъхна , а руменината обзе цялото й лице.
-Съжалявам понякога съм малко нескопосана.. – каза извинително тя, въпреки, че не трябваше да е понякога а постоянно...Погледна мъжа пред себе си, господи та тя бе очаквала някой доста възрастен чичко, а не перфектно сложен мъж не по възрастен от двадесет и седем – осем и определено не толкова чаровен със сивите си очи, който сякаш я пронизваха и виждаха какво си мисли..
И все повече се ядосваше на косата си, следващия път някой да я цапне и да и се скара преди да си легне отново с мокра коса. Въздъхна отказала се да я прави каквото й да било и просто я остави да пада свободно над синьото сако, извъртя очи и се обърна към Миранда
-Съжалявам Ана, трябваха ми десет месеца да се добера до това интервю. Ще минат още шест за нова дата.. А не мога да си позволя.. – умоляваше я тя, а Ана просто нямаше друг избор освен да угоди на най – добрата си приятелка.
- Разбира се ще ида Миранда, но аз не знам нищо за него – каза й тя, като преглътна сещайки се за въпросите, който приятелката й беше дала, но тя не бе намерила да ги прочете.. Въздъхна лекичко и тайно от нея
-Спокойно Ана, въпросите, който ти дадох ще ти помогнат. А сега тръгвай, има път до Сиатъл. А не искаш да закъснееш нали? – попита я тя, а Ана само кимна лекичко, като прибра листа в чантата си и взе ключовете от колата, наведе се лекичко, и целуна приятелката си по бузата, а след това напусна общежитието на колежа.
Да щеше да бъде по трудно от колкото бе очаквала, а и разбирате ли стеснителността и това, че може би бе най- кьопавия човек на света я притесняваше допълнително. Въздъхна лекичко и тръгна към Сиатъл доста път я чакаше.. А не бе сигурна, че няма да закъснее, трябваше в два часа да е там.
След около час и нещо, госпожицата бе стигнала именно онази сграда, Грей Ентърпрайс, да определено Ана си нямаше и представа с какво се бе захванала.. Въздъхна слизайки от колата, влизайки в плашещото с размерите си, метала си , стъклото и мрамора си лоби. И се приближи някак стеснително до рецепцията.Зад голямото пясъчно бюро седеше, красива руса девойка, която й се усмихна мило.
-Ам,... – започна тя, но сякаш нещо я спря и леко прочисти гърлото си. – Аз ... Имам среща с господин Крисчън Грей – каза по уверено – Идвам от името на госпожица Миранда Крейсън. – добави леко по притеснено. А момичето зад бюрото и се усмихна окуражително. А след секунда й кимна с глава към нещо, което и подаваше. А да очевадно беше пропуск. А след това й посочи асансьора. Да мразеше тези затворени пространства.
А той я заведе 20 етажа по нагоре. Да определено беше доста бързо, но стълбите винаги щяха да си останат три пъти по безопасни..
-Госпожице , изчакайте тук – препречи пътя ми поредната блондинка, явно този мъж имаше някакви предпочитания към блондинките.
След няма и минута в залата влезна още една блондинка.
-Ана Стийл? – попита тя
-Да – изграчи и прочисти гърлото си – Да – повтори Ана, вече по убедително. Ето това вече беше убедително Да.
-Господин Грей ви очаква, моля последвайте ме - каза й тя, а Ана убедено, с лека руменина по бузките тръгна след нея.
Въздъхна и вътрешно си повтаряше, че няма какво повече да се обърка, и че всичко щеше да мине добре и без проблеми...
И точно тогава, когато блонди номер 3 й отвори вратата и каза името на господина, Ана се препъна на прага и добре, че успя да запази равновесие, защото сигурно щеше като нищо да си разбие муцунката на мраморния под.
Въздъхна , а руменината обзе цялото й лице.
-Съжалявам понякога съм малко нескопосана.. – каза извинително тя, въпреки, че не трябваше да е понякога а постоянно...Погледна мъжа пред себе си, господи та тя бе очаквала някой доста възрастен чичко, а не перфектно сложен мъж не по възрастен от двадесет и седем – осем и определено не толкова чаровен със сивите си очи, който сякаш я пронизваха и виждаха какво си мисли..
|Лик
Lyndsy Fonseca
[/center]
Последната промяна е направена от .Ana. на Вто Май 07, 2013 1:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Re: Наталья............
Одобрена! : )
Sasha Grey. ∞- Админ.
- Брой мнения : 60
Точки : 80
Join date : 28.04.2013
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Вто Юли 16, 2013 8:17 pm by Наталья.
» Къде ще целунете предишния?
Сря Юли 03, 2013 4:16 pm by Илен дел Рико
» Оцени лика на предишния от 1 до 10.
Вто Юли 02, 2013 11:20 am by Илен дел Рико
» Би ли избягал/а на самотен остров с предишният ?
Вто Юли 02, 2013 11:19 am by Илен дел Рико
» Оптимист, песимист или реалист е следващия?
Вто Юли 02, 2013 11:19 am by Илен дел Рико
» Оцени профила на предишния..
Вто Юли 02, 2013 11:19 am by Илен дел Рико
» Кое име от двете предишни?
Вто Юли 02, 2013 11:19 am by Илен дел Рико
» Срамежлив/а или печен/а е писалия преди вас?
Вто Юли 02, 2013 11:18 am by Илен дел Рико
» Думи на Английски език.
Вто Юли 02, 2013 11:18 am by Илен дел Рико