New day, new life

„Наталья направи това, Наталья направи онова” вече нямаше отърване едно и също постоянно се говореше, а тя се чудеше вече на къде да хване, за да може да се измъкне, от монотонния живот, който живееше постоянно. Въздъхна лекичко хвърляйки кърпата на плота, който току що бе забърсала. Майка й постоянно я тормозеше, и тогава я връхлетя една гениална идея, която едва ли би връхлетяла другиго така от нищото. Набързо изкачи стълбите до стаята си и взе едно малко сакче в което прибра няколко чифта дрехи, в който се чувстваше наистина комфортно, облече се и набързо върза косата си на кок, пуснат съвсем свободно. Нати харесваше косата си, причудливите форми, който предприемаше в които седеше.. Да Наталья си беше Наталья и никой не можеше да й го оспори. Въздъхна лекичко, докато се поглеждаше вече напълно доволна в огледалото и взе дамската си чанта придружена с паспорта й, а от там директно излезна от къщата, без да дава каквито й да е било обяснения на когото й да е било.
Прехапа устната си лекичко напълно доволна от себе си и спря първото такси, което се появи на булеварда. Маями си беше Маями, но пък малко разнообразие нямаше да й дойде зле, а Италия и звучеше наистина добре. Да точно там й се струваше добре. Слезна пред летището като започна да се оглежда. Дали нямаше да е наистина налудничаво ако замине сама в Италия в смисъл сещате ли се, самотата понякога ни е голям приятел, но понякога не можем да кажем с точност, дали искаме да сме сами. Застана пред едно от гишетата, като остави паспорта си докато закупуваше билета си. И в мига, в който се завъртя, за да пусне следващия се сблъска в някого, и по навик започна веднага да се извинява, докато очите й не срещнаха неговите, а устата едва ли не й зяпна срещу му..(само да не лапне някоя муха ;ддд )
-Aмм.. аз да наистина.. съжалявам ..беше без да искам... не исках наистина - или на мен ми се струва или тя наистина се панира в момента?