Клуб "Wet Dreams"

Това беше първата нощ на Амелия в новия град и както повеляваше традиция, която сама си бе наложила, тази нощ щеше да обиколи всички възможни клубове в града или поне тези които видеше. Горе - долу я бяха насочили на къде да върви, за да клубовете които щяха да направят вечерта и' доста по - интересна и очевидно я бяха взели за момиче което би пробвало всичко тази вечер и би експериментирала, защото вече трети човек я упътваше към стриптийз бар, след като просто бе попитала за някакъв клуб, какъвто и да е. Е може би точно тази фраза ги подтикваше да и' дават имена на стриптийз клубове, но и без това искаше да пробва от всичко реши да отиде в някой от клубовете към които я бяха насочили, но пък естествено тя си беше карък и все нещо се объркваше в нейните планове. Този път беше това, че бе едва 23:00 часа и онези клубове още не бяха отворили или пък бяха затворили. Просто блондинката знаеше, че в момента нямаше как да влезе в такъв бар и затова просто се запъти към обикновен клуб с обикновени неща убедена, че нощта щеше да мине изключително сива и скучна, каквато всъщност я планираше, но си беше дала надежди за нещо по - разведряващо и забавно.
Амелия вървеше по тясна и тъмна уличка, където от далече и се бе набила в очите някаква неонова светлина и когато приближи видя неоновия надпис "Wet Dreams" , който определено привлече вниманието и' и заради който влезе в заведението. Е за това и защото просто не беше намерила други места иначе отдавна да се бе настанила на бара в някой клуб пиейки обичайното - двойно уиски с лед, което си беше поръчала и в момента и отпиваше докато чакаше някоя персона да привлече вниманието и'.

След доста уморителна нощ на един от пилоните заедно с няколко приятеля, Айрис реши да се разходи насам-натам. За съжаление отворени бяха само няколко магазина, като само един от тях беше с хубави дрехи. А тя се нуждаеше от някоя и друга нова рокля. След като се измори допълнително, девойката се насочи към едно от любимите си барчета WET DREMS, за да пийне нещо, да бодне една салатка може би и да си поговори с някой... Може и да стане някоя интересно свалка. Пхахах, да бе... Точно днес някой ще грабне сърцето й.
За най-голямо съжаление на новопристигналата Айрис пред столичния клуб вече се виеше опашка. Тя въздъхна и извади телефона си. Набра номер и забързано рече:
-Здрасти, Джон. Ще ме вкараш ли вътре?
-Къде вътре? - раздразнен от неточността на приятелката си възкликна мутрата.
-В WET DREAMS.-тросна се на свой ред Амброзио.
-Секунда.
След малко от входа излезе млад мъж, строен и доста красив, който бе нещо като втори управител на бара. Сърцето или по-точно слабините на Айрис подскочиха, припомняйки си страстните нощи със същия този сладур.
-Радвам се, че реши да наминеш, обична.
-Ах, Джоон! - тя пое галантно подадената й ръка и държейки го влезе в бара без проблем. - А сега ще трябва да си намеря място. Няма нужда да помагаш.
Надигна се на пръсти и нежно го целуна по бузата. Отдалечи се, поклащайки леко задник. Видя една самотна дама в ъгъла, който просто седеше и май не чакаше никой. И изглеждаше най-неанажирана.
-Извинявай - учтиво все пак каза Айрис, - но тук е претъпкано. Мога ли да седна?
Без да чака отговор тя се настани и един сервитьор се спусна към нея.
-Една малка водка за сега и малка салата от краставици и сирене - избъбри тя и онзи си замина, без дори да може да предложи офертите на бара. Айрис се обърна към дамата до себе си. - Здравейте!

Амелия отпиваше последната глътка от уискито си, когато някаква непозната дойде при нея и попита дали може да седне, макар че нямаше смисъл от въпроса след като дори не бе изчакала отговор и направо бе седнала. За това може би Амелия я бе харесала на първо място е не точно харесала, но и' хареса подхода, това беше нещо което самата тя правеше, доста често при това.
Когато келнерът дойде да вземе поръчката на събеседницата и', Ейми поръча още едно уиски - двойно и погледна момичето до себе си, което тъкмо я беше поздравило след което и' кимна за "здрасти".
- Е, явно това е частта в която се запознаваме - вампирката се подсмихна лекичко. - Аз съм Амелия. - усмихна се тя, след което погледна преценително към момичето. И точно както бе забелязала "натрапничката" на масата бе свръхестествено същество. Момичето винаги умееше да ги различава, поне нещо полезно което бе научила за 300 години живот.
- А ти очевидно си хибрид. - прошепна и се подсмихна, беше радостна че след като и' бяха казали, че в този град имало много същества подобни на нея и след като цяла вечер не беше видяла нито едно, сега седи до едно такова. Амелия отпи от новото уиски което келнера бе донесъл и отново бе погледнала събеседницата си, която още не бе промълвила и думичка.
- Е от кога си в Маями или пък си родена тук? - повдигна вежда, след което усети, че почна да говори прекалено много без да дава думата на никой. Може би точно тя изглеждаше като натрапничка заради многото говорене след само едно поздравяване, но и' беше толкова скучно и само гледаше как да си уплътни времето. Но все пак спря с говоренето, облегна се назад на облегалката на стола и търпеливо зачака някаква реакция от хибрида до нея.

Айрис самодоволно се усмихна на новата си позната. Отпи от водката си и изненадващо завъртя глава, размятайки коса. Нещо като по филмите. Облиза устни, погледна я предизвикателно и каза със сексапилен глас на свалячка:
-Айрис, вампирке. Приятно ми е да се запознаем. Аххх...
И след това избухна в смях. Метна се в скута на Амелия, хълцайки от смях. Успокои се.
-Ох, да, извинявай. Днес ми върви на лигаво.
Отпи и предложи малко салата на жената. Поръча си нещо по слабо - мохито.
-В Маями съм от доста време. - завъртя очи - Нова си тук като гледам. Не съм те виждака друг път тук, а това е често посещавано от мен място.
Усещаще лекия мирис на вампир от Амелия, прикрит с прекрасен парфюм. Надяваше се да не е стресирала "гостенката", макар тя да изглеждаше доста... Хм... Изненадана? Въздъхна. Цял ден говореше глупости, пускаше мръсни шеги и се лигаваше. "Тъпачка" каза си на ум и отправи приветлива усмивка към дамата до себе си. Така де.. Кво й пукаше дали е стресната или не? Айрис си е Айрис.
-Апфъ. На колко си? Гадже-мадже или си от онея млади мацки дето са с по 30 деца и богат мъж?
Подсмихна се развеселено, отчетна коса, размачка предизвикателно гърдите си и се облегна назад, скръствайки ръце. Падаше си малко лудичка и това е. Беше решила днес да се отпусне максимално. Все пак... Петък е, за Бога!