Кабинетът на Ема Морган /из офисите на поседния етаж/

Бяха го накарали да посещава психоаналитик за овладяване на гнева. Всъщност той беше ангел,така че гнева не беше точно гняв,защото той бе присъщ за други същества. Щеше да убие един демон но го бяха спипали и само го понатупа. Старата вражда ръжда не хващаше,е беше друга поговорката но заради тази постъпка го бяха накарали или да посещава групови сеанси,да отиде някъде по своя преценка или да положи обществено полезен труд.
Проблема е там,че той е голям женкар,често се разсейваше и понякога не бе особено сговорчив и просто се лигавеше,така че щеше да и спести това,по лесно щеше да се разбере с един човек от колкото в група.
Закачи се със секретарката и накрая трябваше да влезе в кабинета. Никак не му допадаше но нямаше как. Влезе,като застана пред бюрото:
-Виж и ти и аз имаме прекалено много работа,100% съм сигурен,че сега искаш да си почиваш. Така че подпиши ми листа,че съм бил тук и да си годим.
Беше секси не можеше да отрече но не му се кибичеше 2 часа тук всеки делничен ден в продължение на 2 седмици.

Май обществено полезния труд не беше толкова лоша идея. Ако беше момче,щеше да завърти очи и да се сопне но той си е зрял мъж,за това трябваше да понесе това мъчение. Е,имаше много по лесен начин но като уж човек,трябваше да спазва правилата и да живее като човек. Толкова години им спасяваш задника,а те да те подлагат на такива глупости. Разкопча си сакото,като си намести вратовръзката. Погледна за малко към нея,облиза устните си не съзнателно и пое въздух:
-Защото закона ме принуждава да съм тук. А,същинската причина едва ли я знаете,само пише че съм пребил лицето Х...
Което направо си беше лицето Д,което си заслужаваше боя дори смъртта,само ако оная бабичка не се беше намесила и разпищяла,нещата щяха да се разминат без никой да знае и без да стигаме до тук. Постави едната си ръка на дръжката,а другата на облегалката,като погледна към красивите и крака,леко наклони глава,за да се опита да види,какво се крие но не прекалено вулгарно,прикри го все едно го болееше врата. Мълчанието просто можеше да се реже с нож и да се маже на филийка. Толкова скучно му беше,че си изкара айфона и започна да разцъква,от време на време поглеждаше към нея. Добре нямаше нищо против да прекара колкото време иска:
-Следващия път,ще донеса бутилка уиски,ще минат по бързо двата часа.

Свали за малко телефона,като я погледна с усмивка на уста,това определено е странен въпрос и нямаше да откаже да се пошегува:
-Защо за вечеря ли ми намеквате,спокойно не съм обвързан,а и да бях кой съм да отказвам на секси терапевт.
С пръст натисна по дисплея и включи "Ядосаните птици" и започнаха да се чуват шумове от телефона от играта. Опитваше се да и лази по нервите. Какво можеше да сподели един ангел с човек,той нямаше детство,имаше един баща,който е баща на цялата земя и всичко останало. Не страдаше от това,просто си вършеше работата. Тя обаче започваше да трака с химикалката и това го ядоса и спря телефона,като го върна на мястото му.
-Щеше да е далеч по лесно да подпишете листа и да спестим тези мъки. Името ми звучеше по сговорчиво в указателя.
Отново си понамести вратовръзката,а след това премина през брадичката си,която беше с леко набола брада:
-Нямам какво да ви кажа,не съжалявам за постъпката си,такива като него не бива да са тук. Това не беше гняв,а задължение. Едва ли,ще ме разберете,защото ако ви кажа истината,ще ми лепнете още 2 седмици,обявявайки ме за шизофреник.
Или тя щеше да се побърка,ако и кажеше,че е ангел,не толкова небесен но ангел. А,ако не му вярваше,трябваше да и доказва а това беше още по тъпо.

Професора е бил доста смел,всъщност кой не би искал толкова секси мадама до себе си,самия той доста се изкушаваше но притежаваше качество,което повечето мъже не притежаваха,а то беше тактично и внимателно отношение. По скоро преценяваше с кой хора,как да се държи. Ако трябваше да се държи,като ангел сигурно,щеше да изглежда,като някой девственик,доста мизерен и тих но не беше. В главата му се въртяха други думи но реши да си замълчи и да не отрази това с професора:
-Е,всъщност пропуснах,че мога да дам едно 100 хиляди за листа,ама щом не ви интересува.
Вдигна рамене,всъщност не му се струваше толкова лошо,не беше лошо но само заради секси терапевтката,щеше да остане тук:
-Всъщност обикновено не позволявам да ме хванат. До колкото знам вие имате някаква клетва и мога да ви призная нещо. Знаете,че полицаите са големи некадърници,залавят някакви гадини и след това ги пускат от затвора все едно нищо не са направили и цял живот няма последствия за тях,а жертвите им са със съсипан живот.
Това го ядосваше до голяма степен:
-Грижа се тези гадове да не останат без наказание. Ако полицаите си вършеха съвестно работата нямаше да ми се налага да изпадам в такива ситуации.
Май се беше започнал да говори повече,което е добре:
-Та за този случай,как съм се почувствал. Съжалявах,че ме хванаха,обикновено не ми се случва,не успях да реагирам адекватно и както преди. Но този ми изскочи изневиделица. Не мога да кажа защо но заслужаваше да го върна от там където е дошъл.

Премина през челото си,как можеше да го каже,без да го сметнат за луд и че не бе шизофреник и че просто халюцинираше разни неща. Тя едва ли щеше да го разбере. За Бога,ако не го беше страх,че ще се превърне в опитно зайче,щеше да и каже. Но проблема,бе че щеше да се разкрещи като луда,ако и демонстрира нещо:
-Всъщност той не е човек и враждата е от прекалено дълго,много преди да се родиш. Нещо,като семейна вражда но няма нищо общо с Ромео и Жулиета.
Никак даже,тези същества трябваше да се върнат там от където са излезели:
-Този мъж,както го наричаш дори няма легални документи,не намериха паспорта му,дори него не намериха,вярваха на свидетелката.
Завъртя очи:
-Ако бях успял да го довърша дори нямаха да намерят доказателство,за съществуването и щях да обвиня бабата,че и се е сторило. Проблема е че заради оглушителния писък ме разсея за секунда и гадта нещастна си плю на петите.
Присви очи:
-Честно да си призная не ме е страх от затвора и там има доста гадини за изчистване.
Жената почна да гледа ужасено:
-Виж не убивам хор....
Въздъхна:
-Добре ако ти кажа нещо всъщност аз също не съм човек. Той е демон аз съм ангел,разчистване на сметки. Мога да ти докажа,не съм шизофреник но се надявам,че ако ти покажа няма да пищиш или припаднеш.

Огледа стаята,беше прекалено малка и можеше да счупи нещо,определено не е добре да демонстрира нещата си тук. Но все пак щеше да опита но малко по късно. Не очакваше друга реакция тя дори не предполагаше за съществуването на други същества:
-Когато си на земята,спазваш правилата,който важат на земята,дори и тези който са не писани. Имам предвид трябва да живееш,като обикновен човек,за да не се превърнеш в опитно зайче или медийна сензация. Както ти казвах можех да избягам но прекалено много свидетели не е добре,твърде много време,щеше да ми отнеме да им изтрия паметта. Просто като го хванах не го пуснах.
Изправи се бавно,тя все още не му вярваше и меко казано,още се смееше. Свали сакото си,като погледна към нея:
-Спокойно няма да спя с теб,просто ако изкарам крилата ще си скъсам костюма не искам.
Разкопча си ризата и я метна до сакото,усмихна се,като и намигна и след по малко от две секунди цялата стая се изпълни с бели прошарени пера. Беше избягал за това перата му не бяха изкрящо бели,а и беше доста старичък. Чу се шум на няколко падащи предмети,присви малко крилата бяха доста големи за малката стая:
-Добре,ще ти платя щетите....

-Всъщност нямаш нужда от никакви лекарства...
Чу се отново плясък,като от крила и те изчезнаха,шоуто нямаше да продължи дълго,все пак секретарката можеше да влезе,а не искаше още един свидетел,прекалено много ставаха. Взе си ризата и започна да закопчава копчетата:
-Ти имаш дарба,сигурно пиеш лекарства,защото си мислиш,че се побъркваш.
Не пъхна ризата в панталона си,защото трябваше да го разкопчее. За това само облече сакото и метна вратовръзката на врата си:
-Усещаш емоциите на всички,направо като твой. Побърквате,защото не го искаш.
Завъртя очи нормално беше:
-Толкова хапчета пиеш,че дори не усещаш,какво е редно и какво не.

-Тъкмо почна да става интересно,а мина само половин час.
Погледна часовника си,за малко,бяха минали по малко от половин час. С това темпо можеше да свърши часовете си чак до година:
-Често само 30 минути,с това темпо ще ме държиш в тая малка кутийка докато не ми окапят крилата. Прекалено стар съм за да си губя времето в малки пространства.
Очите му зашареха по стаята:
-По добре ми подпиши листа,както видя не съм луд,онзи не е човек,не беше гняв,а по скоро мисия която трябваше да свърша. А,и сама виждате,ядосвате се и така няма да я докараме до никъде.
Изправи се,като пъхна телефона си в джоба:
-Както и да е,ще се съглася на обществено полезен труд.

Поклати глава но не взе листа:
-А,е стоях тук 30 минути което си беше,като обществено полезен труд. Все пак отдавна не играя ролята на ангел хранител. Така че ми отчети мижавия половин час,за да мога да дойда утре.
Присви очи,като показа листа.
-Бързам да те оставя да си починеш,остави сама листа на секретарката,трябва да ме докладва,че съм бил тук.
Усмихна се за част от секундата,закопча сакото си и тръгна към вратата:
-До утре тогава...
Погледна към часовника:
-Към 5,ще долетя тук...
Засмя се и излезе от стаята.

Точно в 5 дори без няколко минути се намираше в кабинета,поздрави секретарката и влезе вътре. Поздрави учтиво за здравей или по скоро за добър ден,като се усмихна още повече,когато видя уискито на масичката:
-Така е супер,радвам се че сте се досетили.
Настани се на дивана,като разкопча сакото си. Този път беше далеч по добронамерен и щеше да се опита да не е толкова съркастичен или пък заядлив. Протегна се към масата и отпи една глътка. Е,не е като онова,което пиеше но то струваше няколко хиледарки,така че нямаше как да купи такова:
-Добро е но ще ви подаря една бутилка от моето.
Облиза устните си и се наведе за да остави чашата на масата:
-За какво ще си говорим днес?
Оправи ръкава на ризата си,като пооправи сакото си.

-Въртяла си се и си мислила за мен,чувствам се ужасно полъскан.
Погали вратовръзката си,като се усмихна леко дяволито. Това си беше наистина го лъскаеше и то доста. Една секси мацка да си мислеше за него докато е в леглото. Тръсна глава,за да изгони мислите си за голото и тяло и как се докосваше по мисли за него. Прокашля се и с нормален глас каза:
-През годините се занимавам с доста неща но сега се съм шев на фирма,която създава компютри,компютърни програми и други подобни. Държа дялове на още няколко фирми но всичко това е за да мога да помагам на хората.
Преди да бе попитала това:
-Нали ти разправях,за безнаказаните злодей,който полицията пуска. Аз се грижа за тези копелета,като предварително проучвам нещата,аз съм ангел и не е нужно дълго да проучвам нещата. Все някой ангел изпява нещата. Пример ти давам съвсем скорошен.
Отпи една голяма глътка,за да може да преглътне нещата:
-16 годишно момиче се прибира от училище. Съмнителния тип вижда момичето и го примамва да се качи в колата,като казва че познава родителите и. Тя не се съгласява но той я дърпа в колата. Завежда я извън града под моста,като я насилва и я захвърля,като ненужен предмет. Намира я един клошар,който веднага търси помощ. Взимат я в болницата и в безсъзнание,нямало шанс да оцелее,заради множеството тежки увреждания. С бъбречни увреждания и чакаше за трансплантация. Родителите се опитали да го осъдят но понеже имал връзки и пари дори не го задържат и се подигравал на родителите. Те се обърнаха към мен и аз се погрижих за момичето,като поех лечението му но понаказах гадината,като докарах бизнеса му до фалит,развалих връзките му и го вкарах в затвора,като не покрих слуха за това,което е направил,а в затвора наказват такива като него доста жестоко.

Засмя се,това беше ужасно налудничева идея:
-Мислиш ли че мога да изкарам цял ден на едно място и да слушам големите пледоарии на тъпите адвокати и те не са стока,всичко от тях идва,ако си вършеха работата съвестно нямаше да защитават измет.
Отново нова глътка,не пиеше бързо но въпреки това си понамаляваше постепенно:
-Не по лесно ми от тази позиция,а като съдия не мога да помагам да хората,трябва да съм безпристрастен,а аз не съм такъв,когато видя някой с наглото си поведение не мога да се държа спокойно.
Прозя се малко,доста му бе скучно и малко му се спеше,не можеше да копунясва и за това прекара пред глупава видео игра:
-Едва ще издържа тук 2 часа,камоли 12.