Кабинетът на Ема Морган /из офисите на поседния етаж/

-Благодаря!
Погледна към красивите и очи,като задържа погледа си в тях. Струваше му се очарователно красива и невероятна дори. Отмести погледа си и взе чашата:
-Всъщност както ти обясних това не е човек,втора аз директно не се саморазправям с хора,имам си посредници,така че обещавам да не се саморазправям с хора,обещавам...
Това си беше честно обещание,хората не му бяха враг с тях можеше много лесно да се оправи просто умееше на моменти и да убеждава доста добре:
-Ще бъда примерен,като човек и не толкова,като ангел...
В момента можеше да съгреши на ум с красивата си терапевтка:
-Всъщност май се занимаваш с деца,хората са доста по сложни и трудно се манипулират. Сигурно ти е по лесно с момченцата,само като те видят и са покорни,като кученца?

Имаше и чувство за хумор,което до сега не бе усещал но му харесваше,определено много му допадаше. Задържа чашата в ръката си,като я опря на дръжката:
-Всъщност ако бях пристрастен към секса,сигурно имаш такива пациенти. Не не е нужно да ми казваш знам,че е тайна. Мен ме гложди,как подхождаш в такива ситуации.
Все пак бяха тука 2 часа,не можеха и двамата да говорят за депресиращи неща,трябваше и малко забавни неща:
-Ако започна да разказвам горещи сцени.
Намигна и:
-Виж аз съм ангел и мита че сме двуполови и ипотентни е огромна лъжа. Ние сме си 100 процентови мъже и като видим секси момиче не можем да останем безпристрастни,ако ме разбираш...
Завъртя леко очи:
-Е,мъж съм на години свикнал съм да се укротявам,макар че никак не съм за изхвърляне...
Умря му циганката,че той започна да се хвали,ама си беше така. Все още не беше за изхвърляне. В средите му се водеха слухове че е женкар,е да често ги сменяше,защото не му се стоеше сам но мечтата му бе да има семейство.

Поклати глава разбиращо,добре че не беше такъв,той мислеше прекалено много за последствиета. Е,хората се страхуваха от заразите,той не се страхуваше но един нефилим,би променил значително нещата. Така да се каже "Здравей ти ли си моя татко?" е голямо последствие,което той небе сътворил:
-Да,определено последствията са шокиращи. Виж не че не харесвам децата но не планираните и изненадващите биха ми дошли в повече. Мисля че съм се пазил.
Вдигна рамена,защото никога не можеше да е напълно и 100% сигурен,грешки ставаха:
-Колкото и тъпо и лигаво да звучи и не е за да те впечатля но искам живот като на хората до някъде семейство и всичко останало. Но както се казва живея прекалено дълго а хората имат кратък живот.

-Може и да си права....
Не се беше замислял над това,вместо да иска много и всичко,можеше да иска малко но смислено и пълноценно,колкото и кратко да беше.
-Не съм поглеждал от тази гледна точка на повече от хиляда години съм и до сега не съм се замислял за това.
Погледа му се съсредоточи в една точка,като се замисли над това можеше просто да вземе наистина малко,да изживее пълноценно един човешки живот с едно момиче,с любимата си. Доста романтично и сантиментално но въпреки това имаше право:
-Всъщност научих нещо и си взимам думите назад,като се извинявам,че посещението ми тук,е безполезно. Замислих се за нови неща,макар толкова дребно промени малко насоката на погледа ми.
Можеше да се каже,че бе откровен заради нея,а от втората чаша липсваха само две глътки,напълно недостатъчна за да се напие. Като ангел му бе нужно много.

-Не харесвам демони,това е малко като хетеро и хомосексуалността по скоро за мен е така. Е,всяко правило си има изключения но в моето съзнание не съществува такава опция. Усещам ги и знам веднага какво са направили,те всички са направили нещо или ще направят.
Присви очите си:
-Те са като кърлежите,трябва да ги отстраниш преди да се те заразили с нещо.
Завъртя очите си,като се опита да си поеме дъх,не че се нуждаеше но така беше по добре. За да не говори безсмислици:
-Обожавам хората,прекалено много за да харесам демон или каквото и да е било друго създание. Всъщност заради хората съм на земята,тук помагам на много повече хора от колкото,като съм горе.
Можеше да се каже,че все още чуваше музика за делата си но и крилата му нямаха същата сила и тялото му нямаше същата сила,беше отслабнал с годините:
-Сега не ме убеждавай,че никога не се казва никога. Но няма нищо по готино от една прекрасна нормална,жена която има чувства,която действа дори различно. А и ако ме разбираш демоните не са добри майки,ако въобще се получи,обикновено е доста трудно.

-Не съм расист просто демоните на са мой тип. А,и ги виждам доста грозни,как да ти кажа...
Замисли се:
-Все едно да виждаш под кожата на някой човек. Виждам демонското лице не всеки. И буквално не мога да харесам някой който има зъби,има оголена кожа и изглежда меко казано отблъскващо. Не,че съм толкова вманиачен по външността но все едно сънуваш кошмар и трябва да целунеш чудовището или баба Яга.
Присви очи,защото бе пропуснал да каже това. Изви глава назад и си пое дъх:
-Всъщност беше преди повече от няколко десетилетия. Пътувах и учех разни неща,занаяти,как да лекувам,да помагам. Видях една жена помагах и,мъжа и беше заминал на война. Беше рицар и бяха на мисия за покоряване на божи гроб. Носеше детето му и чакаше скоро да роди. Помогнах и в този тежък момент. Но с течение на времето я обикнах обикнах и малкото момиченце. Не посмях тогава да призная чувствата си,защото тя беше омъжена за друг и по онова време на разводите не се гледаше с добро око,особено с рицар. Минаха 5 години и говорех ме как ще се оженим,защото съпруга и не се връщаше и го мислехме за мъртъв. Аз обаче знаех че е жив но е тежко болен. Само че по време на лятото същата година го върнаха,беше болен и нямаше шанс да оцелее,ако не бях аз там. Тогава ме помоли да го излекувам,виждах в очите и любовта към съпруга и,нямаше шанс да ме обикне. Излекувах го,а на следващия ден отпътувах. Малкото момиченце разбра,че ще си тръгна и докато отпътувах с коня към следващия град,тя тичаше и плачеше.
Присви очи и вдигна глава отпи глътка но тя не му хареса,не му се пиеше. Остави я на масата:
-Може да съм ангел но в умът ми беше това,че исках това малко момиченце да е мое и съпруга и да не се връща. Но когато не те обичат е по добре да се оттеглиш. От това се страхувам да се влюбя,защото се страхувам,че може да не ме обичат колкото аз обичам.

Погледа му се спря отново към нея,я е терапевт но той никога не я възприемаше като такава. Всъщност този лист който стоеше при нея можеше да бъде подписан и от друг лекар. Но проблема е,че му харесваше да споделя с нея,не само защото знаеше истината за него и не се страхуваше,ами го разбираше.
За секунда челюста му изпука,защото стисна зъби,ами тя можеше просто да гледа на него като пациент. Не страдаше от липса на самочувствие или нещо подобно но му е по лесно с жена която сваля в бара,от колкото някоя,която харесваше. След секунда се опита да не изглежда толкова ядосан и се усмихна:
-Отказах се да търся от когото и да било нещо и да се надявам. Давам и живея,а пък каквото стане.

-Много въпроси задаваш.
Засмя се,все пак това и е работа,с въпросите да провокира и да кара човека срещу нея да мисли и всякакви подобни неща:
-Мисля,че просто не съм срещнал момичето. Мисля,че когато го срещна,ще се боря за него и всичко останало. Не съм се отказал оставил съм нещата просто да си станат. Все пак имам прекалено дълъг живот все някога ще се случи.
Остави се да срещне погледа и да се опита да отгатне нещо от тях но въпреки това не успя:
-Никога не приемам нещата като даденост. Добре де само предметите те са си даденост.
Забеляза си часовника,два часа бяха отлетели и този път една ги беше усетил,бяха минали,като 30 минути или по малко почти не ги усети:
-Май е време да си тръгвам.
Изправи се,като си закопча сакото:
-Утре е събота не е делничен ден,така че ще се видим в понеделник. Пак по същото време.

Забележката му й се стори някак забавна, затова само се усмихна и не каза нищо по въпроса. Забеляза, че се успокои напълно, като отново заговори, но за жалост реши да прекъсне нещата, тъй като очевидно предпочиташе да си тръгне. Е … тя нямаше да го спира, а и без това имаше нужда от малко почивка, тъй като главата й щеше да се пръсне от толкова много разговори и емоции. Беше тук от седем сутринта и вече едва издържаше, но за щастие той бе последния й пациент за днес, освен ако нещо не се беше променило. Щеше да звънне на рецепционистката и ако нямаше никой за нейния кабинет, направо щеше да си тръгне.
- Ще чакам с нетърпение – каза тя, като се усмихна и изправи също.
Всъщност, тя работеше и събота и неделя, тъй като някои хора нямаха възможност да идват през делниците, но тогава идваше в офиса само за няколко часа. И все пак, ако държеше да дойде, можеше просто да я попита, но щом така сигурно каза, че ще дойде в понеделник, реши да даде малко почивка и на него. Не искаше бързо да си омръзнат, защото това щеше да сложи край на споделянето, като щяха да прекарват часовете в разно мърморене, поглеждайки непрекъснато към часовника. Не че и сега говориха кой знае колко за важните неща, но поне беше нещо … като за начало.

ПП. Драсни едно ЛС като го прочетеш, да ми кажеш къде ще пишем сега :P

Това не е толкова лоша идея,за това когато тя се излегна на дивана. Той придърпа стола. Извади от джоба си очилата,който носеше просто за красота,а и как 39 годишен мъж нямаше проблеми с очите,трябваше да изглежда като човек. Придърпа едно празно тефтерче и взе една химикалка. Като застана с пулу сериозна физиономия,като потрака с химикалката:
-И така госпожице Морган защо сте тук?
Направо и зададе въпроса,която тя бе задала за първи път. Само че,остави тефтера и отвори торбата,като и подаде кутията с десерта. А,другото го взе за себе си:
-Приятно ме изненада,доста приятно.
Отвори кутията,като бочна едно плодче с вилицата:
-Много готино...

Влудяващо му подейства всичко това,абсолютно сигурен е,че дори не съзнаваше,колко еротично всъщност беше всичко това. Устата му остана отворена докато я гледаше,дори парченцето торта падна от вилицата и за щастие падна в чинийката и когато придърпа вилицата осъзна,че няма нищо на нея. Закашля се малко това определено не му подейства добре. Връчи и вилицата,защото определено не искаше да накара мъжкото му достойнство да потрепне при тази секси гледка.
-Ще налея малко уиски...
Изправи се за да поприкрие неща,радваше се на това,че всичко по него беше доста стегнато и не личеше нищо. Наля в двете чаши,върна се на мястото видимо по успокоен,като подаде чашата си към нея.

-Което ми напомни да ти донеса едно хубаво уиски,то ще ти хареса повече. Има нежен кехлибарен вкус който те загрява. Просто невероятно но и това става. Ако питаш мен първоначалното уиски беше блуткава боза,която не ставаше за пиене. Всъщност,за това и са измислени коктейлите,истинския алкохол е имал отвратителен вкус.
Държеше чашата си,като се бе облегнал назад към стола,погледна я,като проследи дългите и красиви крака. Можеше да се закълне,че виждаше дантелата която беше в края на копринените и чорапи. Определено му се стори много секси. Тогава му щукна нещо,изскочи и се метна до нея,като я притисна към дивана:
-Не може само ти да се разполагаш на дивана...
Малко беше странно но накрая се наместиха,като видя една ягода:
-Може ли да ми дадеш онази ягода ей там!
Посочи я:
-Не обичам да се храня с ръце.

Без да иска леко докосна устните си до пръста и. Не ухапа просто докосна устните си,като след като дръпна ръката си,се облиза. Не можеше да спре това,което излезе като порив. Очите му блеснаха и без предупреждение,без нещо подобно се приближи към нея,като я целуна.
Целувката се оказа нежна,може би малко страстна. Ръката му се оказа отзад на тила и,като не я пускаше за секунда,докато целувката не отмина.
-Такъв десерт обичам аз...
Споделения десерт е най-вкусния,особено онзи,който е примесен с една сладка и невероятна целувка. Ръката му се спусна на долу,като я погали по бузата,като палеца му мина отдолу под устните и,който бяха сладко пухкави:
-Всъщност устните ти са най-сладкия десерт.
Изкуши се и ги целуна отново,ръката му се спусна към кръста и,като извъртя себе си и нея един към друг,за да бъдат плътно притиснати един към друг.