преди две седмици;;

Поемаше прекалено много задължения за своя пост на главен готвач. Едва ли беше невъзможно да отдаде нещо подобно като атестацията на ресторанта на отговорника му. Беше нужно да бърка своите манджи наравно с екипа си, за да забрави това, онова, което му се напомняше от отражението на очите му, което срещаше в огледалната повърхност на тенджерите и тиганите, докато готвеше.
Обикаляше целия ресторант, често се ръкуваше с определени гости, а понякога просто раздаваше усмивките си насам- натам. Не практикуваше нещо безделно, просто се отдаваше на възможността да се разсее от време на време. И когато остана сам в края на работната си смяна, Джей можеше да заключи, че не бе свършил нищо по- различно от вчерашния ден. Дори не благоволи да си и представи как пресичаше улицата, за да плати интернета си. Това адско нещо не му беше нужно в празния апартамент, където щеше да се прибере до половин- един час.
Часовникът показваше дванадесет без пет, когато избърса последния квадратен сантиметър от плотовете в огромната кухня. Всичко блестеше благодарение на двата часа повече, които доброволно обяви за свое работно време тази вечер. Прехапа долната си устна и се облегна бавно на високия плот с мивките. Отпусна ръце от двете страни на тялото си и въздъхна. Маделин беше... някъде. Той беше тук и практикуваше това, което му доставяше някакво удоволствие, макар да знаеше, че за повече пари трябва да се потруди повече. Трябваше отново да започне да се бие. И то не с Амелия, с която прекарваше повечето си време в дразги.
Отново погледна часовника си. Тази жена закъсняваше. Изнервяше го с присъствието си, както и с отсъствието си.

Клише. Точно в това се превръщаше Уестбрук, с всичките си действия напоследък. Местата на които ходеше, нещата които правеше. Не, тя отказваше да бъде клише, тя мразеше клишетата. Но с какво можеше да разнообрази!? В този град възможностите за забава бяха сведени до минимум или поне каквото тя имаше предвид под забава, което определено не беше да се напие в някой бар и да прави безразборен и неангажиращ секс, не че имаше нещо против това но просто не го смяташе за забавно вече.
Блондинката взе телефона си от кръглата масичка във всекидневната, където се намираше в момента и зарови из указателя, очакваше просто някое име да и' хване окото, но за повечето имаше смътни спомени и не можеше да се сети кои с точност са, а със сигурност бе така и с тях. И точно когато най - малко очакваше попадна на име, което наистина и' бе привлякло вниманието - Джей. Е да единственото което двамата правеха бе да се карат и спорят и тя не очакваше и не се надяваше на нищо останало, а и искаше да загуби време така, че какво по - добро решение.
Подвоуми се преди да натисне зелената слушалка, но все пак го направи и зачака докато някой и вдигне.
- Ало Джей, чакай ме в единадесет и половина в ресторанта. - Амелия дори не изчака отговор и прекрати обаждането, може би защото бе почти сигурна, че щеше да чуе отказ, а така просто трябваше да я изчака.
Блондинката се облече набързо и тръгна към Джей, където бе пристигнала към дванадесет часа и някакви минути, но не я интересуваше особено, че бе закъсняла. След като влезна в ресторанта в който нейния как да се каже "неприятел" или по - скоро "враг" прекарваше по - голямото време от деня, тръгна към кухнята където бе сигурна, че ще го намери и естествено точно на това място го и завари, подпрян на плота с мивките. Тя просто се приближи към него и се насили да се усмихне, но очевидно не се беше получило особено добре.